Уникалната статуя от Одесос, която беше намерени преди дни при строеж във Варна, няма къде да бъде реставрирана. Не е ясно кога и как ще може да бъде обработена, за да бъде изложена впоследствие пред публика. В момента скулптурата, която е на 18 века, се намира във вътрешния двор на Регионалния исторически музей. Това каза специалистът по антична археология д – р Васил Тенекеджиев, предаде репортер на Moreto.net. Екипът на музея постави проблема с липсата на адекватни условия, при които да работят реставраторите, използвайки случая със скорошната находка.
Въпросът обаче далеч не касае само съдбата на статуята. От десетилетие реставраторите са принудени да вършат работата си в два фургона в задния двор на музея, по коридорите на сградата, в кабинети, по первазите на прозорци, върху барплота за летния джаз фестивал.
До 80 – те години на миналия век реставраторските ателиета на музея се помещават в сграда, построена специално за целта. Тя се е намирала близо до сегашния Куклен театър. Покрай обособяването на комплекса „Знаме на мира“ обаче е съборена, а специалистите са изместени в къщата – музей „Георги Велчев“. Там са принудени да работят в напълно неподходящи за реставрационната дейност условия - малки постройки, които са неудобни, неугледни и опасни за работа, с ниски тавани, лоша вентилация и лошо осветление.
Оказва се, че нещата могат да се влошат още, когато през 2008 г. по искане на Община Варна Министерството на културата прехвърля къщата – музей на Градска художествена галерия. Тогава в писмо на МК се посочва изрично, че Община Варна трябва да предостави помещения за реставраторски ателиета. Това е изискване за прехвърляне на сградата.
Специалистите се местят в два фургона в задната част на музея, в които и работят и до ден днешен. Те са замислени като временен вариант, какъвто се използва и при археологически разкопки, но се оказва, че стават постоянен.
„Вече 16 години проблемът продължава да стои нерешен. От това произтичат много други проблеми. Хората, които работиха, напуснаха. В момента работим с добри специалисти, но при липсата на условия много трудно можем да привлечем нови.“, каза директорът на РИМ – Варна Игор Лазренко. Той допълни, че в момента има двама реставратори. Преди няколко години са били 5 -6.
За трудностите от първо лице
За трудностите при обработването на артефактите разказа Милен Маринов, който е завеждащ отдела по реставрация и консервация.
„В момента една голяма част от експонатите в залите са работени в коридорите, една част са почиствани върху бара, който работи по време на джаз фестивала, защото там мивката е най – голяма.“, каза специалистът.
Той показа условията, при които са принудени да работят. Фургоните, в които се помещават, протичат при силен дъжд. Налагало се сами да закупуват неща като климатици, маси, влагоабсорбатори, с които да подобрят условията си на труд.
Дейността им се извършва в помещения, които нямат никаква вентилация. В административните кабинети в сградата на музея, в които понякога се налага да работят, единствената възможност за проветряване е прозорецът. Задушливата миризма се усеща още с влизането, а липсата на достатъчно осветеност допълва неприятната среда. Междувременно, движейки се по коридорите към кабинетите, човек вижда купища артефакти, струпани в щайги и торби, достигащи почти до тавана.
Застрашеното бъдеще на артефактите
Регионалният исторически музей е най - големият извън столицата. През 2026 година се навършват 120 години от създаването му. Огромният брой паметници на културата, които съхранява обаче е застрашен заради липсата на възможност за адекватна грижа.
„Фондовете на музея включват близо 160 хил. инвентарни единици. Това са паметници от хартия, метал, дърво, керамика, които веднъж постъпили в музейните експозиции се нуждаят от първично почистване. В периода на тяхното експониране се явяват отново нуждите от ререставрация, укрепване. Когато имаш такъв огромен фонд, носиш отговорност не само за постъпването на паметниците, а за тяхната поддръжка в годините. В противен случай ние ще се окажем в ситуация, в която трябва да отписваме паметници и реално да губим културното наследство. Става въпрос за поддържане паметта на този град, която по една или друга причина е вменена на РИМ. Чувствайки се отговорни за наследството, което съхраняваме, си позволяваме да дадем гласност на този много сериозен проблем. В някакъв момент той ще постави под риск въобще съществуването на РИМ. Специалността на реставратора е една от най – дефицитните у нас. Щастливи сме, че при нас все още има хора, които искат да работят. Застрашено е бъдещето на паметниците, които съхраняваме.“, коментира доц. Мария Манолова, която завежда Археологическия музей към РИМ – Варна.
От кого зависи музеят да има реставраторски ателиета?
От екипа на музея са категорични, че въпросът не се повдига от политическа гледна точка и не се търси политическа интрига. Съвпадението между откриването на статуята и предизборната кампания е чиста случайност. Основната цел е да се намери трайно и ефективно решение на дългогодишния проблем.
Отговорност за това е в ръцете на Община Варна и Общински съвет.
През годините проблемът е поставян не веднъж пред администрацията. На музея са предлагани абсолютно неприемливи варианти като помещения без ток или такива нуждаещи се от сериозен ремонт. Според законовите изисквания реставраторските ателиета следва да разполагат с определена площ, вентилация, осветеност, достъп до вода. Специалистите считат, че удачен такъв вариант предлагат помещенията на петия етаж в Стоматологията на „Съборни“, които са действали като стоматологични и зъботехнически лаборатории.
В последните дни са водени разговори с Община Варна, които са обнадеждаващи, коментира Лазаренко.
Вижте още снимки от условията, в които работя реставраторите на РИМ - Варна, сигурно и вие няма да повярвате:
При строеж във Варна: Откриха уникална статуя от Одесос (снимки)
Новини - теми
Министерство на културата подкрепи издаването на варненско научно списание
Антарктическата ни база е открита за новия полярен сезон
RSS Новини