1659 г. – Сключен е Пиренейският договор, който слага край на Френско-испанската война.

1816 г. – Александър I Павлович – цар на Русия и крал на Полша учредява Варшавския университет.

1869 г. – Излиза първият брой на вестник „Свобода“, редактор на който е Любен Каравелов

1885 г. – Сръбско-българска война: Българските войски удържат победа над сръбската армия в Битката при Сливница.

1917 г. – Започва Октомврийската революция в Русия: В Петербург болшевиките на Владимир Ленин и Лев Троцки свалят правителството на Александър Керенски (25 октомври по стар стил).

1938 г. – Хершел Гринспан прострелва смъртоносно с 5 куршума в корема третия секретар на германското посолство в Париж Ернст фон Рат, което става формален повод за трагичните събития 2 дни по-късно (когато фон Рат умира от раните си), завършили с избиването на близо 100 евреи през така наречената „Кристална нощ“.

1942 г. – Втората световна война: Армейски части на Великобритания и САЩ навлизат в Мароко, окупирано от Нацистка Германия

1946 г. – В България е открито 6 Велико народно събрание.

1956 г. – Суецката криза: Общото събрание на ООН приема резолюция, която призовава Великобритания, Франция и Израел незабавно да изтеглят военните си сили от Египет.

1959 г. – Започват емисии на Българската телевизия, първият тв канал в България, известен днес като БНТ1

1982 г. – В Турция се провежда референдум за приемане на нова, трета поред конституция. Кенан Еврен е избран за президент със 7-годишен мандат.

1983 г. – В Турция се провеждат първите след военния преврат от 1980 парламентарни избори. Съставено е правителство начело с Тургут Йозал, което остава на власт до 1987 г.

1996 г. – НАСА изстрелва към Марс космическата сонда Марс Глобъл Сървейър.

Родени:

630 г. – Констант II, византийски император († 668 г.)

1674 г. – Кристиан III фон Цвайбрюкен, Пфалцграф на Цвайбрюкен-Биркенфелд († 1735 г.)

1787 г. – Вук Караджич, реформатор на сръбския език († 1864 г.)

1811 г. – Карел Яромир Ербен, чешки историк († 1870 г.)

1818 г. – Емил дю Боа-Реймон, германски физиолог († 1896 г.)

1834 г. – Любен Каравелов, български поет, писател, енциклопедист, журналист, етнограф; национален герой, поборник за освобождението на България от османска власт († 1879 г.)

1867 г. – Мария Кюри, полска физичка, лауреат на Нобеловата награда за физика и химия († 1934 г.)

1881 г. – Андре Мазон, френски филолог († 1967 г.)

1885 г. – Богдан Баров, български революционер († 1941 г.)

1885 г. – Иван Павлов Костов, български журналист († 1943 г.)

1886 г. – Арон Нимцович, датски шахматист († 1935 г.)

1887 г. – Елена Хранова, българска актриса († 1976 г.)

1887 г. – Иван Манев, български политик († 1925 г.)

1887 г. – Иван Сокачев, български писател († 1949 г.)

1888 г. – Венката Раман, индийски физик, Нобелов лауреат († 1970 г.)

1901 г. – Вергил Димов, български политик († 1979 г.)

1903 г. – Конрад Лоренц, австрийски зоолог, Нобелов лауреат, († 1989 г.)

1911 г. – Йосиф Цанков, български композитор († 1971 г.)

1913 г. – Албер Камю, френски писател, Нобелов лауреат († 1960 г.)

1925 г. – Уилям Уортън, американски писател († 2008 г.)

1926 г. – Джоан Съдърланд, австралийска оперна певица († 2010 г.)

1928 г. – Димитър Стоянов, български политик († 1999 г.)

1931 г. – Орлин Орлинов, български поет († 2013 г.)

1935 г. – Димитър Буйнозов, български актьор († 1995 г.)

1943 г. – Борис Громов, руски офицер

1943 г. – Майкъл Спенс, американски икономист, Нобелов лауреат

1944 г. – Луиджи Рива, италиански футболист

1950 г. – Таки Фити, икономист от Република Македония

1951 г. – Стефан Софиянски, български политик

1963 г. – Джон Барнс, английски футболист

1965 г. – Евгения Живкова, български дизайнер

1967 г. – Давид Гета, френски DJ

1968 г. – Елен Гримо, френска пианистка и писателка

1971 г. – Александър Янакиев, български футболист

1972 г. – Кристофър Даниъл Барнс, американски актьор

1973 г. – Юнджин Ким, американска актриса

1978 г. – Рио Фърдинанд, английски футболист

1981 г. – Лионел Кокс, белгийски стрелец