1428 г. – Стогодишната война: Английската армия започва обсадата на Орлеан, продължила 7 месеца.

1492 г. – Експедицията на Христофор Колумб достига Карибските острови, но до края на дните си смята, че е достигнал Южна Азия.

1582 г. – Поради въвеждането на Григорианския календар този ден от тази година не съществува в Италия, Полша, Португалия и Испания.

1810 г. – Сватбата на кронпринцът на Бавария Лудвиг и принцеса Тереза Саксонска Хилдбургхаузен се превръща в ежегоден празник на бирата, известен като Октоберфест.

1814 г. – Джордж III получава титлата крал на Хановер.

1860 г. – Британски и френски войски окупират Пекин и опожаряват Летния дворец.

1875 г. – Христо Ботев напуска БРЦК.

1879 г. – Духовната власт в Северна Добруджа преминава към Румънската православна църква.

1886 г. – Град Индианола в Тексас става жертва на един от най-опустошителните урагани в САЩ, загиват над 250 души, градът е опустошен, а на следващата година е изоставен.

1901 г. – По време на третия си конгрес БЗНС е оформя окончателно като политическа партия.

1901 г. – Президентът на САЩ Теодор Рузвелт официално преименува Изпълнителния дом на Белия дом.

1917 г. – Първата световна война: За първи път от Германия е използван отровния газ иприт.

1930 г. – В Атина приключва работа Първа балканска конференция за сътрудничество с участието на всички балкански страни.

1931 г. – Статуята на Христос Спасителя в Рио де Жанейро, Бразилия, официално е отворена за посетители.

1931 г. – Съставено е четиридесет и седмото правителство на Царство България, начело с Никола Мушанов.

1944 г. – Втората световна война: Атина е освободена от хитлеристка окупация.

1960 г. – Народна република България признава независимостта на Република Мали и по-късно установява дипломатически отношения с тази държава.

1960 г. – Съветският ръководител Никита Хрушчов блъска с юмруци и обувка по масата си по време на Общото събрание на ООН, за да протестира срещу становище на Филипините, изтъкващо съветската колониална политика в Източна Европа.

1962 г. – Народна република България установява дипломатически отношения с Алжирската демократична република.

1964 г. – СССР изстрелва Восход 1 – първият в света пилотиран космически апарат с повече от един човек на борда и без употребата на скафандри.

1968 г. – Екваториална Гвинея получава независимост от Испания.

1968 г. – В Мексико сити са открити 19-те Летни олимпийски игри.

1973 г. – Хуан Перон е избран за президент на Аржентина, а вицепрезидент става жена му Изабела Перон.

1984 г. – Терористичен акт в Брайтън: Ирландската републиканска армия извършва покушение срещу министър-председателя на Великобритания Маргарет Тачър в нейната хотелска стая. Тачър успява да се спаси, но бомбата убива пет души и ранява 31.

1992 г. – По време на земетресение в Кайро (Египет) загиват 552 души, над 6500 са ранени, а щетите се оценяват за над 600 млн. долара.

2002 г. – При терористичен акт в нощен клуб на остров Бали (Индонезия) загиват 202 и са ранени 209 души, повечето от които са туристи от Австралия.

2005 г. – Китай изстрелва втория си пилотиран космически апарат – Шънджоу 6, на борда на който се намират астронавтите Фей Дзюнлун и Ние Хайшън.

Родени на 12 октомври

1350 г. – Дмитрий Донски, велик княз на Московското княжество († 1389 г.)

1537 г. – Едуард VI, крал на Великобритания († 1553 г.)

1614 г. – Хенри Мор, английски философ († 1687 г.)

1798 г. – Педро I, бразилски император († 1834 г.)

1836 г. – Нико Попов, първи кмет на Бургас († 1905 г.)

1862 г. – Теодор Бовери, немски биолог († 1915 г.)

1865 г. – Артър Хардън, английски биохимик, Нобелов лауреат през 1929 г. († 1940 г.)

1866 г. – Рамзи Макдоналд, министър-председател на Обединеното кралство († 1937 г.)

1867 г. – Стефан Нерезов, български висш военен, генерал-лейтенант († 1925 г.)

1874 г. – Андонис Влахакис, гръцки андартски капитан († 1906 г.)

1874 г. – Ейбрахам Брил, американски психиатър и психоаналитик († 1948 г.)

1877 г. – Николай Осипов, руски лекар († 1934 г.)

1883 г. – Иван Снегаров, български историк († 1971 г.)

1883 г. – Ян Студницка, австрийски футболист († 1967 г.)

1896 г. – Еудженио Монтале, италиански поет и литературен критик, Нобелов лауреат през 1975 г. († 1981 г.)

1904 г. – Георги Брадистилов, български математик († 1977 г.)

1919 г. – Дорис Милър, американски флотски готвач († 1943 г.)

1920 г. – Петър Незнакомов, български сценарист († 1997 г.)

1928 г. – Рангел Вълчанов, български кинорежисьор († 2013 г.)

1933 г. – Бригита Чолакова, българска журналистка († 1999 г.)

1934 г. – Ричард Майер, американски архитект

1935 г. – Лучано Павароти, италиански оперен певец († 2007 г.)

1936 г. – Иван Чаповски, писател от Република Македония

1938 г. – Лари Скот, американски културист († 2014 г.)

1943 г. – Якоб Кун, швейцарски футболист

1945 г. – Орор Клеман, френска актриса

1949 г. – Тоня Горанова, българска художничка

1955 г. – Анте Готовина, хърватски генерал

1960 г. – Алексей Кудрин, руски политик

1962 г. – Бранко Цървенковски, президент на Република Македония

1962 г. – Карлос Бърнард, американски актьор

1966 г. – Сашка Васева, българска попфолк певица

1968 г. – Хю Джакман, австралийски актьор

1974 г. – Стивън Лий, английски играч на снукър

1975 г. – Гордана Янкулоска, политик от Република Македония

1975 г. – Иво Янакиев, български гребец

1977 г. – Вита Паламар, украинска лекоатлетка

1978 г. – Толга Карел, турски актьор

1981 г. – Енгин Акюрек, турски актьор

1990 г. – Борислав Балджийски, български футболист