Скулптурата е с около 150 години по-късна от първата, открита в Големия канал на Хераклея Синтика - според ръководителя на разкопките проф. Вагалински е от II век сл. Хр., но двете са заровени едновременно след голямото земетресение през IV век.
Засега изправянето на втората статуя в Петричкия музей се отлага, тъй като пукнатината в бедрото е голяма и е по-правилно да се избегне риска, като се направи цялостна реставрация и консервация.