От незапомнени времена хората използвали чесъна, за да се предпазват от злини – което тогава означавало болести и лоши духове. Хипократ, бащата на модерната медицина, лекувал с чесън инфекциозни болести и го предписвал за стомашни разстройства. В 12-и век немският мистик Хилдегард фон Бинген  препоръчвал чай от чесън при бронхиални проблеми и по-специално за астма. През Първата световна война на бойните полета са използвали чесъна за лечение на рани и инфекции, тъй като той е естествен антибиотик и действа антисептично.  

Пресният чесън има много активни съставки, включително alliin, allicin, alliinase, както и уникални серни съединения, на които дължи действието си като антибиотик и като лекарство против кръвно налягане и висок холестерол.

Чесънът стимулира имунната система и има превантивно действие срещу някои видове рак.

Алицитинът е силен антибиотичен агент, който се произвежда когато се съединят alliin и alliinase. Това става, когато чесънът се смачка или се сдъвче. Неприятната миризма на чесъна се дължи на съдържащата се в него сяра. Този минерал има забележителни медицински свойства.

В билколечението чесънът се използва за лечение на кашлица, астма, чернодробни и жлъчни проблеми, втвърдяване на артериите, проказа, при температура и глисти. Установено е, че приемането на няколко скилидки  чесън на ден разрежда кръвта и по този начин  предпазва от инфаркт и инсулт, стимулира апетита и тонизира организма. Сокът от чесън действа много благотворно на целия организъм, защото разтваря секретите в синусите, бронхите и белите дробове. Той помага и за изхвърлянето на отровите в организма чрез порите на кожата.

Чесънът стимулира храносмилането, бъбреците, очите и мозъка. Той  е мощно антисептично средство и унищожава бактерии по-добре от пеницилина.

Стара мексиканска рецепта – чай от чесън при кашлица

Разделете на 4 една глава чесън и я сложете в 2 литра вода.

Варете на тих огън поне 1 час

Прецедете и отпивайте бавно от топлата течност.