Единствен френският посланик не ни забравя. Това каза Валя Червеняшка, една от освободените български медици от Либия на традиционния обяд по повод третата годишнина от освобождаването им.

Емоционалният коментар на Червеняшка беше провокиран от шега на д-р Здравко Георгиев, че иска да вдигне наздравица и след 25-годишнината, на което посланик Етиен дьо Понсен каза, че едва ли ще бъде тук тогава. Медиците ни са изключително благодарни на Франция, заради подкрепата, оказана за освобождаването им. "Бихме искали да ви виждаме и за в бъдеще, защото сме трогнати от вниманието, което ни оказвате”, обърна се към него Кристияна Вълчева. Тя припомни, че на всеки празник на Франция и годишнина от възвръщането на свободата им Етиен дьо Понсен ги кани във френското посолство.

Пред БГНЕС Валентина Сиропуло каза, че се чувства добре и съвсем е навлязла в нормалния начин на живот. "Искам просто да се радвам на живота, нищо друго не ми остава. След всичко, което ми се случи искам просто всичко да е наред”. Кристияна Вълчева в момента е в процес на търсене на работа. Тя каза, че за последните три години е успяла да навакса много от пропуснатото при престоя в либийския затвор. "Колкото до това как се чувствам – аз се почувствах добре на 24 юли 2007 г. с пристигането. Не ми трябваше много, с хубавото се свиква лесно и със свободата се свиква лесно, има си проблемите и свободата”, обясни медицинската сестра. Валя Червеняшка също каза, че се чувства добре, като се изключи кризата, и в момента практикува професията си. Тя се оплака, че в болницата, в която работи плащанията се забавят с три месеца, а заплатата й е намалена с 50 %. След всичко преживяно нашите медици са успели да преодолеят дори и най-малките противоречия помежду им, породени от напрежението и стреса на издадените няколко смъртни присъди.

"Ние сега се възприемаме по-скоро като роднини, защото това, което ни се е случило прекалено много ни е с сближило”, каза още Кристияна Вълчева. Валентина Сиропуло добави, че само те знаят какво им се случило и имат за какво да си говорят. Снежана Димитрова коментира, че обстановката в либийския затвор е превръщала човека в "изнервен, тотално унищожен” и в крайна сметка принуден да "изхвърли” нервите си на хората около него. Опора в тези трудни моменти преди произнасянето на първата присъда, опора за сестрите е бил д-р Здравко Георгиев, съпруг на Кристияна Вълчева, който те наричали "Здравко диалога”. "Бяхме страшно напрегнати и се оказа, че е имало защо след като чухме присъдите. После пък изпаднахме в абсолютно пълен срив. Беше ни вече все едно и безразлично. Него (бел.ред д-р Георгиев) го изтеглиха веднаха, Ашраф го преместиха и останахме петте и като сенки се движехме, изобщо нищо вече не ни интересуваше”, разказа Валентина Сиропуло.