Заповедта за изземване на имота обаче беше временно спряна от Варненския административен съд след жалба от страна на колежа. Решението е от 29 юни. В отговор на това областната управа е обжалвала решението, така че предстои да се реши ще има ли нова учебна година за колежаните, или не. Според мотивите на съда заповедта за изземване на имота ще нанесе значителни вреди, които биха настъпили за висшето учебно заведение във връзка с предстоящата кандидатстудентска кампания.
Дългогодишната сага и последствията от нея, за които ще прочетете в редовете по-долу, оставят съмнение, че има сериозно преплитане на частни интереси. И ако прокуратурата наистина е безпристрастна, трябва сериозно да разнищи сагата не само от нейното начало, но и до самия й край, защото действията на институциите до днес, включително и на областния управител Данчо Симеонов, не показват желание престижното учебно заведение да оцелее на всяка цена. В парламента вече избухнаха няколко лобистки скандала. Дали във Варна няма да е следващият?
Патилата на колежа – приказка с лош край
Колежът по туризъм – Варна, е първото в страната висше училище за подготовка на кадри в туризма – отрасъл, приоритетен не само за Черноморието, но и за цяла България. Той е създаден съгласно разпореждане на Министерския съвет от ноември 1963 г. През 1974 г. той е настанен в сградата на ул. „Стефан Караджа“. На номер 32 се настаняват колежаните, а на номера 34 и 36 две години по-рано се нанася Средното училище по изкуствата „Добри Христов”. Самата сграда е била създадена за нуждите на Френската гимназия. Така школската база се предоставя на Музикалното, а общежитията й – на колежа. През 1990 г. със заповед на председателя на Общинския народен съвет сградата на „Стефан Караджа” 32 и 34 се предоставя на Министерството на културата и респективно на Музикалното училище, тъй като то е под неговата шапка. Ръководството на колежа обаче научава, че е останало без собствена база случайно, когато година по-късно решава да прави ремонт на покрива. Разбира се, обжалва решението на съвета, но на заседанието, на което е трябвало да се гледа въпросът, не е имало кворум. Така протестът остава без решение до днес. Именно това става повод през годините Музикалното училище като собственик на сградата да изземва части от помещенията на колежа. „Така че, ако навремето училището е разполагало с половината от сградата, то днес студентите са свити на една четвърт от нея”, коментира историята шефът на колежа доц. Виолета Димитрова. Проблемът обаче не е само в това, че младежите са натикани в теснотия. „Загубили сме не една и две възможности да кандидатстваме по проекти за европейско финансиране, тъй като нямаме собствена база”, допълва доцентът. Едва през 1996 г. държавата предоставя хотелите „Мургаш” и „Ехо“ на Златни пясъци, където учебното заведение да се премести. Те обаче се нуждаят от основен ремонт и оборудване, а пари за това не са осигурени. „Колежът получава разрешение от тогавашния областен управител да остане в сградата на „Стефан Караджа” 32, а през 2000 г. от министерствата на икономиката и на образованието ни препоръчват да влезем в отношения със стратегически инвеститор в лицето на „Краун хотелс“ ЕООД” , разказва доц. Димитрова. Според запознати сключването на този договор през 2002 г. е свързано с определен натиск, а самата фирма е собственост на брата на бившия министър на финансите Милен Велчев – Георги. Първоначално договорът гласял, че инвеститорът ще събори старите хотели „Ехо” и „Мургаш”, като на тяхно място ще построи нова хотелска част и учебна база. Междувременно обаче фирмата успява да купи земята под държавните постройки. Сключва се нов договор, според който фирмата ще обезщети държавата и респективно колежа, като изгради училище 1100 кв.м в рамките на град Варна. „Краун хотелс” изгражда на Златните комплекс „Хелиос”, но не и школо. Затова и до днес студентите остават без своя база.
Заради кризата Губернаторът отлага битката за правата на колежаните
Това, че „Краун хотелс” ЕООД не е изпълнило договорката да построи учебна база в рамките на града, всъщност накърнява интересите на държавата. Защото макар земята да е била на Златни пясъци, старите хотели „Ехо” и „Мургаш” са били публична държавна собственост, а инвеститорът ги е съборил, без да даде в замяна обезщетение. За да може обаче сградите да бъдат премахнати и да се сключи какъвто и да е договор, основан на публично-частно партньорство, те е трябвало да бъдат деактувани от публична в частна държавна собственост. Това става с разпореждане на Министерския съвет от 25.11.2002 г. Така все още държавните хотели влизат в компетентността на областната управа - Варна, която е отговорна за имуществото и следва тя да защитава интересите на държавата, като си поиска от „Краун хотелс” част от новия хотел „Хелиос”. До 2006 г. Икономическият университет, под чиято шапка е Колежът по туризъм, преговаря с инвеститора да изпълни сключения договор за построяването на учебна база в рамките на града. Когато става ясно, че усилията са обречени, сезира Главната прокуратура. Софийската градска прокуратура, която поема случая, през януари 2008 г. решава, че фирмата не е извършила престъпление спрямо държавата и университетът трябва да си търси правата по гражданско-правен ред. ИУ веднага завежда дело пред Софийския градски съд, който обаче го отлага и насрочва едва за 2010 г. Решението гласи, че ИУ няма основание за претенции, защото бившите хотели в момента, в който са деактувани като частна държавна собственост, вече не са под управлението на университета, а на областната управа. Така че иск за неправомерно облагодетелстване за сметка на държавата от страна на „Краун хотелс” трябва да заведе областният управител Данчо Симеонов.
„Ето защо ние като Колеж по туризъм молим МОН, МФ, МРРБ и областната управа да се включат в нашия вещен иск пред Софийския апелативен съд или да заведат ново дело със същия предмет. От правния отдел на МРРБ преди дни обаче ни съобщиха, че Данчо Симеонов е отказал на този етап да заведе иск, с който да търси държавната част от „Хелиос”, тъй като в момента води много такива дела и няма пари за още едно”, коментира шефът на колежа доц. Виолета Димитрова.
Семейна фирма - конкурент на училището
Заповедта на областния управител Данчо Симеонов за изземване на базата, където се помещава Колежът по туризъм, е като отговор на студентските протести, които се проведоха на 17 май т.г. Тогава младежите опитаха да защитят сградата, в която учат, и настояваха, ако оставането им в нея е невъзможно, да им се предостави друга, в която да се преместят. Разбира се, акцент в протестното шествие бе и справедливо разследване, което да установи как се е стигнало дотам, че училището е останало без база. Тогава колежаните разговаряха с Данчо Симеонов и той се ангажира да проучи има ли друга държавна сграда, където да се преместят. Идеята бе да се намери училище със затихващи функции. Имало е и обещание за нова среща с ръководството на колежа и представители на студентския съвет, на която да се обсъди проблемът. Такава обаче не последва. Вместо това Симеонов издава въпросната заповед от 7 юни и отлага да защити интересите на държавата и колежа, като се пребори за полагаемата се по право част от хотел „Хелиос” чрез дело пред Софийския апелативен съд. Възниква въпросът каква е логиката в тези две решения на губернатора. И крият ли се частни интереси в това едно училище с дългогодишна история и международен авторитет да бъде буквално унищожено.
Справка от официалната страница на Националната агенция за професионално образование и обучение от декември 2009 г. показва, че във Варна съществува фирма, която издава признати лицензи за обучение в същите специалности като тези на Колежа по туризъм. Става дума за Центъра за професионално обучение към „Зенит - 94” ООД със седалище Варна, ул. „Г. С. Раковски” 24. Според фирменото досие към 26 август 2009 г. управител на „Зенит - 94” е съпругата на областния управител – Светлана Симеонова. Нейният дял във фирмата е 68%, а съдружник е дъщеря й Елена Симеонова. Проверка на „Народно дело” показа, че към 16 юли 2010 г. г-жа Симеонова все още се води управител на „Зенит – 94” поне според служителите във фирмата. Справка от официалната страница на Сметната палата от май 2010 г. пък сочи, че областният управител Данчо Симеонов е подал встъпителна декларация през 2009 г., но не е декларирал дялово участие на съпругата си в „Зенит - 94” ООД.
Какво казва Етичният кодекс
Като областен управител Данчо Симеонов, който миналата седмица беше обявен като част от структурите на бившата ДС, следва да се подчини на Етичния кодекс на лицата, заемащи висши длъжности в изпълнителната власт. Според втора глава от документа той не може да бъде едноличен търговец, неограничено отговорен съдружник в търговско дружество, управител или изпълнителен член на търговско дружество, пълномощник, прокурист или синдик. При встъпването си в длъжност като областен управител той трябва да прекрати участието си в търговски дружества, освен когато дружеството явно не функционира, в области, свързани с взиманите в кръга на служебните задължения решения и само с разрешение на прекия им ръководител или на министър-председателя. Но прехвърлянето на дялове на член от семейството или на друго лице, с което те поддържат близки отношения, не се счита за прекратяване на участието по смисъла на Етичния кодекс. „В случай, че дружеството започне да функционира по начин, свързан с взиманите в кръга на служебните задължения решения, задължените лица трябва да декларират потенциалния конфликт на интереси и да прекратят участието си в него”, се казва в кодекса.
Данчо Симеонов: Ще отговоря в понеделник
Има ли връзка между решенията на областния управител по отношение съдбата на Колежа по туризъм и фирмата, управлявана от неговата съпруга, Данчо Симеонов най-вероятно ще коментира днес. „Ще отговоря на въпросите ви в понеделник”, каза губернаторът в събота следобед след два дни настойчиви опити екипът на вестника да му вземе становището. Целият му коментар на ситуацията ще бъде публикуван в момента, в който редакцията на „Народно дело” получи отговор на въпросите си.
Доц. Виолета Димитрова: Заповедта за изгонването ни е незаконна
„Колежът по туризъм – Варна, като държавна институция по Закона за висшето образование, член 8, трябва да разполага с материална база, предоставена от държавата. Следователно, когато се изземват помещения, трябва да се предоставят други, които са адекватни”, коментира директорът доц. Виолета Димитрова. На практика заповедта на областния управител за изземване на помещенията противоречи не само с интересите на студентите, но и със законите. Това обаче не е първият случай на подобен абсурд. Още и още се говори за фаталната 2007 г., когато след поредното изземване на пет стаи от имота на „Стефан Караджа” е предложено колежът да се настани в бивш магазин със склад в размер на 206 кв.м в „Чайка”. „Искаха там да обучаваме 600 студенти, разпределени в 33 групи, без климатизация, без възможност да се отворят прозорците”, разказва доц. Димитрова.
Сега, на прага на новата кандидатстудентска кампания, чието начало съвпада с деня, в който полиция може да изнесе колежа от базата му според заповедта на областния управител, преподавателите получават тревожни запитвания от колежани и бъдещи кандидат-студенти какво се случва, какво е бъдещето на училището и как ще се развие поредният етап от сагата. „Колежът е не само с дългогодишна история, но с изградено ноу-хау и партньори във всички точки на света, които търсят нашите кадри за работа заради репутацията, която сме си създали. Така че институцията ще живее, но създадените проблеми във връзка с базата вече рефлектират негативно”, коментира доц. Димитрова.
Ще се разследва ли най-после фалшивата заповед?
Въпросът доколко манипулирани са обстоятелствата, довели до сегашните имотни проблеми на Колежа по туризъм, си има и друга страна. Оказва се, че през 1990 г. заповедта на тогавашния председател на изпълнителната комисия на Общинския народен съвет Георги Паспалев е била фалшифицирана. Или поне до този извод би стигнал всеки, който види двата документа с различно съдържание, но с един и същ входящ номер. В заповедта, с която борави колежът през всичките тези години и която е в основата на имотните спорове с Музикалното училище, е записано, че на 10 юли 1990 г. Общинският народен съвет – Варна, предава безвъзмездно за стопанисване и управление сградата, намираща се на ул. „Стефан Караджа” 32 и 34, на Министерството на културата, респективно на СУИ „Д. Христов”. Съвсем наскоро обаче излиза, че в архива на община Варна има друга заповед, която гласи нещо съвсем друго. Според новата, която е предоставена от администрацията на 28 юни т.г., Общинският съвет на 10 юли 1990 г. е предоставил за безвъзмездно ползване на Музикалното училище имот, намиращ се на ул. „Стефан Караджа” 34 и 36. А адресът, на който се води колежът, е „Стефан Караджа” 32. И двете заповеди с различно съдържание са от 10 юли 1990 г. и с един и същ номер – 1114.
„Едва тази година по повод заведено дело на колежа чрез Варненския административен съд беше предоставена действителната заповед от онова време. В нея се вижда, че се сезират два номера – 34 и 36. Именно на базата на този документ са правени поправките в акта за собственост на имота”, коментира директорът на училището доц. Виолета Димитрова. Така че тепърва колежът започва да рови назад във времето, за да стане ясно коя сграда чия е и какво следва оттук нататък. По думите й съмнения за нередности, но от друг характер, са установени още през август м.г. Тогава Върховната касационна прокуратура отменя решенията на Софийската градска и апелативна прокуратура и казва,че трябва да има допълнителна проверка по цялата преписка на колежа. Такава обаче все още не е започната. От друга страна, в момента МРРБ проявяват интерес към сагата на училището. Доц. Димитрова сега оформя пълен комплект от документи, за