Само проливният дъжд в Порт Елизабет ни лиши от още по-приятно представление, макар че и това не бе зле за "тъжния финал". Заслугата за добрия мач носят предимно уругвайците, които партнираха достойно на видимо демотивирания германски отбор. Резервният вариант на Бундестима очевидно не се напъваше, но възможностите му бяха видимо по-големи от тези на урусите. Минорното настроение след загубата от Испания на полуфинала вероятно бе главният фактор германците да подтичват по терена и да повишават оборотите чак при необходимост. Така те поведоха чрез Мюлер, довкарал отбита топка, а преди това, в 7 мин, Арне Фридирих улучи с глава горната греда на уругвайската врата.
Уругвайците бяха на обратния полюс, имаха желание да станат трети и натиснаха след гола. Те направиха няколко пропуска и изравниха само 10 минути след откриването на резултата. Освободени в голяма степен от напрежението, "урусите" показаха дори по-качествен футбол от този, който видяхме от тях досега.
Второто полувреме започна със страхотно воле на Форлан за 2:1. В началните минути латиноамериканците стояха по-добре на терена, но след гола Германия леко се активизира и ги натика пред вратата им. Въпреки наситената защита немците нападаха опасно, макар и без да се престарават, а изравняването изненада и самите тях, след като вратарят Муслейра се размина с едно далечно центриране на Боатенг, който сложи Джабуланито на главата на Янсен за 2:2. Голмайсторът вдигна ръце и ги плесна в дланите на Боатенг, все едно са отбелязали на махленски мач, а почти пълната липса на радостни реакции от германците показва, че у тях преобладава разочарованието, че не са на истинския финал, който им приляга напълно с оглед на цялостното им представяне.
До края ще се запомнят няколко ярки пропуска на германците, няколко осуетени индивидуални акции на Уругвай, победният гол на Кедира с глава след разбъркване (той вече се радваше, голът му бил първи за националния отбор) и страхотният удар от пряк свободен в гредата, с който Форланн можеше да прати мача в продължения. Като цяло, обаче, двубоят бе чисто шоу, в което доста липсва състезателният заряд. Немците спечелиха рутинно заради много по-високата си класа.
Оценки след края на първенството:
Уругвай - неочакван и приятен сюрприз. Имаха късмет, че попаднаха в относително леко течение до полуфинала, но и срещу Холандия и Германия показаха, че не са безопасни за "големите". Форлан още може да стане играч на турнира, ако финалистите се представят бледо в последната среща. Все пак отборът няма никакви свестни резерви и на много постове титулярите са куци пилета. Това попречи на Уругвай да бъде боеспособен докрай. Хубавото е, че Форлан и компания възстановиха в голяма степен шампионското самочувствие на тима. С далновидна кадрова политика и успешна смяна на поколенията Уругвай може да се върне сред силните в този спорт, опирайки се на новосъбраното самочувствие. А и всеки знае, че където е текло, пак ще тече.
Германия - абсолютният шлагер на този Мондиал. Въпреки слабото представяне срещу Испания остава впечатлението, че именно немците дариха публиката с най-значимото футболно зрелище. Никой не ги слагаше в сметките преди шампионата, и не мога да си изясня как още на псевдоспециалистите не им е ясно, че Германия задължително трябва да присъства между посочваните претенденти за титлата.
Фактът, че Бундестимът остана чак трети, не може да засенчи един друг факт, който недвусмислено говори, че като цяло именно това е най-силният отбор в света през последните 10 години: на полуфиналите на последните 3 световни първенства Германия е единственият несменяемо присъстващ отбор. Всичките други 9 тима са различни. Съотношението на силите се мени, само Бундестимът остава неизменно присъстващ в борбата за титлата. За да изпита и най-голямото огорчение, че винаги се появява някой, който успява да я грабне изпод носа му. Германският отбор обикновено е страхотен, но рядко е перфектен и затова има "само" 3 световни купи досега. Друг е въпросът, че напоследък освен късмет за шампионска титла е нужно и съдийско благоволение (справка - Испания). Като стана дума за съдии, трябва да се отбележи и подаръкът, получен от немците на мача с Англия под формата на подминаване на чист гол във вратата им. За разлика от другите реферски любимци, обаче, Германия с играта си успя да позамаже лошите впечатления от този случай.
Като цяло Льов представи един неочаквано приятен и силен тим, който все пак можеше да бъде и по-добър, ако включваше Балак, Метцелдер и Фрингс. В един момент изглеждаше, че нещата вървят прекрасно и така, но полуфиналът срещу Испания показа, че лидерът липсва в тежки моменти (Балак и Фрингс можеха да се нагърбят с това амплоа най-успешно), а проблемът с някои високи топки, защо не и с тази, от която дойде фаталният гол, се решава в голяма степен в присъствието на Метцелдер. Само че сега е лесно да критикуваме Йоги, а е сигурно, че ако немците бяха на финал, треньорът щеше да бъде хвален заради тънкия си усет. Като се катурне колата - пътища много и всеки глупак може да предскаже миналото.
Ако трябва да се обобщи съвсем кратко какво е доминиращото усещане от представянето на Германия на този Мондиал, то е разочарованието от пропуска на историческата четвърта титла. Немците ще посрещнат играчите си у дома като герои, защото са реалисти и знаят, че постигнатото формално не е малко, но както за тях, така и за феновете на Бундестима по света, ще остане мъчителното усещане, че Германия заслужаваше най-много да вдигне световната купа.