- Сомалийското пиратство вече не е феномен, а организирана престъпна реалност. Активността на сомалийците в Аденския залив започва като ответна реакция на местни риболовци, чиито интереси са засегнати от траулерите на големите западни държави. Сомалийци започват да нападат чужди риболовни кораби и да им ограбват улова. Постепенно тази престъпна практика преминава в отвличания на търговски кораби с цел вземане на откуп. Нападенията нарастват лавинообразно, но вече на високо тактическо и технологично ниво - пиратите са съоръжени с бързоходни катери, кораби-майки и модерно оръжие. Това предполага влагане на сериозни средства, каквито гладните сомалийци нямат. Действията на пиратите се благоприятстват от близостта на Сомалия до най-интензивния морски път между Европа и Азия и от разбитата държавност в страната. В това някои са открили ефективен престъпен бизнес. Така отвличанията от инцидентни станаха координирани и се превърнаха в проблем на световното корабоплаване. Мениджърите на престъпната мрежа разполагат с координационни центрове в морските държави и черпят информация от глобалната мрежа, където всеки кораб във всеки момент може да бъде следен по IMO номера - посока, скорост на движение, дори товар. Тази информация е достъпна за квалифицирани хора, а информатори лесно се вербуват при положение, че откупите стигат 4 млн. долара на кораб.
- Значи всичко се знае, но защо не се действа?
- С този въпрос се занимават информационните и разузнавателните служби на големите държави. Странно е защо още не са стигнали до отговора.
- Как според вас може да се реши проблемът?
- Чрез мобилизация на корабособствениците и P&I застрахователите, за които е по-изгодно да учредят Фонд за финансиране на превантивни операции по засилване на индивидуалната и колективната безопасност на корабите, вместо да се разоряват с плащане на откупи. Крайно време е адекватно да реагират международните институции на база на международното право. И всичко това трябва да стане под егидата на ООН, за да не излизат спекулации, че САЩ, Русия или Китай налагат свои интереси в този регион. Съществуват и далеч по-прости и евтини начини за обезопасяване на корабите, че аз наистина съм изненадан защо не се прибягват до тях.
- Да се въоръжат екипажите ли?
- Не, тъй като международното право не допуска това по психологически съображения. Морската история помни много бунтове на екипажи. Но какво пречи моряците да бъдат въоръжени с оръжия с нервно-паралитично действие? Освен това всеки танкер и изобщо кораб е снабден с мощна противопожарна система, чиито струи могат да пометат нападателите още докато са в морето.
- Защо отвличанията стават под носа на патрулиращите кораби, които са добре въоръжени?
- Поведението на корабите от мисия "Аталанта" наистина изглежда неадекватно. Причината е, че те нямат права да действат като бойна сила, а имат само респектиращо и възпиращо присъствие.
Необходими са ефективни действия за ликвидиране на пиратството в зародиш. През 70-те години на ХХ в. въздушното пиратство беше обявено за престъпление, но морското все още има екзотичен ореол в международното право. На мен не ми е известен случай да е осъден морски пират, а по-парадоскалното е, и че никой не ги задържа.
- Могат ли "мениджърите" на пиратите да се търсят сред застрахователите, които при повишения риск в Аденския залив и големите откупи да настояват за повишаване на премиите, плащани от корабособствениците?
- От десетилетия застрахователните измами в шипинга носят големи печалби. Така че не бих се изненадал, ако в мозъчния център на сомалийските пирати има представители на застрахователния бизнес. Защото пътят да се печели законно минава през увеличаване на премиите за плаване в рискови райони. Но това е само аналитична хипотеза.
- Нападенията на сомалийските пирати се увеличиха драстично след земетресението в Индонезия на 26 декември 2004 г. и последвалите вълни цунами, които потопиха десетки кораби и погубиха много хора. Бедствието засегна и застрахователите, които е възможно да са решили да си избият "загубите" по този начин?
- Не съм правил такъв анализ, но звучи логично.
- Не може ли да се окаже международен натиск върху Сомалия?
- Проблемът е, че Сомалия съществува като държава само "де юре". След преврата от 1991 г. в страната цари анархия, раздирана е от конфликти и е контролирана от фундаменталисти. ООН и Африканският съюз търсят пътища за стабилизирането й, но без успех.
- И все пак трябва да има някакъв начин за решаване на проблема с пиратството?
- Нито една отделна държава не може да се справи сама. Преди повече от година предложих международна правна схема за излизане от ситуацията, но й обърнаха внимание само в едно специализирано издание в САЩ.
- Какво съдържа тя?
- Пет точки, които биха решили проблема:
1. Приемане на нова резолюция на СС на ООН за съвместни действия с НАТО и други заинтересовани страни в Аденския залив.
2. Приемане на акт на СС на ООН за обявяване на "морска блокада" на пристанищата, приютили пиратските съдове и отвлечени кораби, съгласно чл. 42 на УООН.
3. Създаване на Фонд от корабособствениците, P&I клубовете и застрахователи, който да набира средства за борба с морското пиратсво.
4. Провеждане на интензивни дипломатически преговори между ООН и Африканския съюз за омиротворяване и установяване на държавност в Сомалия.
5. Сформиране на патрулиращи бойни единици на ООН и НАТО, които да охраняват и други рискови точки на Световния океан, като делтата на р. Нигер, проливите на Малайзия и Океания и пр.