Визитка

Росен Желязков е роден през 1966 г. във Варна. Завършва средното милиционерско училище в Пазарджик, после Висшия институт на МВР, специалност право. Започва работа в структурите на МВР, като преминава през различните нива. Бил е сержант в специализирано поделение за охрана на обществения ред, впоследствие ведомствена милиция по туризма, в РПУ - Златни пясъци, оперативен работник по криминална линия и началник на полицейски участък "Св. св. Константин и Елена". След напускане на органите на МВР работи като прокурор във Варненската районна прокуратура. От 2001 г. е директор на Варненския затвор. Асистент е по наказателно-изпълнително право във ВСУ "Черноризец Храбър". Семеен, с две деца.

- Какво очаквате от новия закон, регламентиращ дейността на затворите?

- От 1 юни е в сила нов закон за изпълнение на наказанията и задържане под стража. По същество той е напълно нов нормативен документ, а не просто поредното изменение и допълнение към предходния закон. В него на първо място при формиране на целите на наказанието се цели осъществяване на контрол върху поведението на осъдените, за да може да бъде ограничена тяхната възможност за извършване на нови престъпления. Постигането на тези цели ще става чрез диференциация и индивидуализация съобразно правния статус и личностните характеристики. Другите важни неща, фиксирани в новия закон, са превъзпитанието, публичността, откритостта, взаимодействието с други държавни органи. Особено важно е изискването в закона лицата да не бъдат подлагани на изтезания, жестоко и нечовешко отношение. Това са и препоръките на ЕС. Досега ние носихме отговорност за превъзпитанието и ресоциализацията, оттук нататък вече ни е вменено със закон и задължението чрез действия или бездействия да не допускаме изтезание на лица, които са осъдени с влязла в сила присъда. Това е поантата в новия закон.

- Това ли е основната разлика от стария закон?

- Тази разлика е паралелна с полемиката, която се води в обществото. Наблюдаваме, от една страна, обществена нагласа за въвеждане на крути мерки, свързани с по- дългосрочни наказания. Докато наказателно-изпълнителната практика в европейските страни е насочена към точно обратното - снижаване на сроковете на наказанието, хуманизиране, човешко отношение. И въобще към стриктно спазване на европейските правила, свързани с третирането на лишените от свобода. В тази насока ние като страна на ЕС подлежим на строг контрол от правозащитните организации и на регулярни проверки от страна на европейските институции.

- Има ли случаи лица от Варненския затвор да се жалват в Страсбург?

- В нашия затвор се наблюдава именно това - лишените от свобода търсят правомерните начини за отстояване на своите права. Това се изразява в писане на жалби до различни институции, включително до европейските. Има дела, водени от лица, лишени от свобода, има и осъдителни присъди. В това отношение ние като държавна институция търпим критики. Но самият факт, че законът дава тези възможности и ние не осуетяваме ползването им, говори за правомерното ни отношение. Като държавна администрация синхронизираме действията си за придвижване на техните жалби. В крайна сметка съдът е единственият възможен орган, който решава споровете в една демократична държава.

- Така ли е наистина?

- Отдавна е минало времето за подобна мистика, че все нещо може да се крие. Това трябва да е пределно ясно, тук всяка жалба се завежда. Лишените от свобода много добре си знаят правата, дори повече от мнозина граждани. Те са активни в гоненето на своите права. А самият факт, че съдът уважава немалък процент от техните молби, говори за това, че те в своите искания и претенции донякъде са прави.

- Има вече приета стратегия за развитие на местата за лишаване от свобода за периода 2009 - 2015 г., за да могат те да отговорят на критериите на ЕС. Варненският затвор в какво състояние се намира спрямо евростандартите?

- Стратегията е свързана с дългосрочно планиране и реализиране на целите. Основната й проекция е фиксирана в новия закон за изпълнение на наказанията и задържане под стража. В него е казано, че минималната площ, която се полага на лишените от свобода, е 4 кв.м. Засега ние сме далеч от тази норма в различните поделения. Имаме места, например в общежитията, където тя е налице. Но същевременно в основния корпус, където са настанени обвиняемите и подсъдимите, които са с приравнен статут на лишените от свобода, има разминаване. В закона има тригодишен срок, в който държавата трябва да приведе местата за лишаване от свобода съобразно норматива. Това обаче няма как да стане, ако не бъде изграден новият затвор във Варна. Самият факт, че законът е вече в сила, поражда императивно право, което ако не се изпълни, влече до санкции. Варненският затвор въобще не се различава от другите в страната, които до един са отдавна остарели. Всички нормативни актове, свързани с ресоциализацията, кореспондират с изграждането на нов тип затвори у нас.

- За колко души е правен Варненският затвор?

- Строен е през 1930 г. за 300 - 350 души, в момента имаме в корпуса 520 лишени от свобода. Пренаселеността е в пъти повече. Все пак мога да кажа, че през последните 2 - 3 години имаме известен спад на бройката. Това се дължи на новите институции като пробация и по-бързо правораздаване, благодарение на което пада броят на хората с мярка на задържане под стража.

- Увеличават ли се осъдените с ефективна присъда?

- Затворческата популация в цялата страна е сравнително константна величина - говорим за рецидивната престъпност. Както казах, дори има известно снижаване на бройката.

- Колко затворници има в момента във Варненския затвор?

- Общо с поделенията около 900 души.

- Кои престъпления зачестяват?

- Най-голямото проявление на рецидивната престъпност е свързано с кражбите, грабежите. Това е сравнително константна величина. Ние изпълняваме наказанията в целия диапазон на Наказателния кодекс - от най-леките до най-тежките. Така че не може да се каже къде има приоритет. В момента зачестяват тежките престъпления, които будят обществен интерес. Такива са убийствата, отличаващи се с особена жестокост.

- Каква част от осъдените пак се връщат като рецидивисти?

- Това са все едни и същи хора, които са с трайна криминална заразеност. Имаме постоянен контингент - влизат, излизат и пак се връщат.

- Заради голямата престъпност в обществото има нагласа за налагане на по-тежки наказания. По-дългият престой в затвора обаче не води ли до пълно оскотяване и до още по-изпечени престъпници?

- Смятам, че дългосрочните присъди са абсолютно непригодими при условията в съвременните ни затвори. Дългосрочната присъда, освен пораженията, които нанася на психиката, е свързана и с осуетяване на усилията на затворническата администрация да превъзпита този човек. Получава се фактически бягане от основните цели на наказанието - ресоциализацията. В затвора ние трябва да подготвим човека да се върне в обществото. При една дългосрочна присъда осуетяваме действието на този принцип, тъй като го откъсваме за продължителен период от обществото. След 20 години примерно ресоциализацията вече няма как да стане. Така че това не е законова присъда. Дългосрочните присъди са отречени в развитите европейски страни. Тенденцията е за тяхното намаляване или поне паралелно да се провеждат дългосрочни програми за работа с лишените от свобода. Такива програми обаче могат да се прилагат само в затвор, който отговаря на съвременните изисквания. Не може, ако той е строен в началото на миналия век, когато е имало съвсем други изисквания, какъвто е нашият, сега ние да прилагаме в него един от най-модерните закони в Европа. От една страна, искаме да сме модерни европейци, а от друга, условията не ни го позволяват. Нагласата на обществото е, че в затвора трябва да бъдем като инквизитори, пък сами виждате, в закона пише - ако сме такива, носим наказателна отговорност. В края на краищата стига се до разминаване между очакванията на обикновения човек и на администрацията. При тази ситуация задачата пред нас става десетократно по-трудна и е свързана с трупането на допълнителен негатив заради неразбирането на нашата работа от страна на обществото.

- Каква е инвестиционната програма за тази и следващата година?

- Ние не сме самостоятелен юридически субект, инвестиционната политика се води от Министерството на правосъдието и от главната ни дирекция, така че не мога да говоря за нея. Мога само да кажа, че общо взето положението с финансите е зле. В един стар затвор като нашия е много трудно да се изпълняват препоръките за свиване на бюджета, при положение че разходите за поддръжка непрекъснато растат.

Стига се дотам, че има случаи лишени от свобода със собствени средства да правят ремонти на спалните си помещения.

- А какво става с идеята за новия затвор?

- Тя кореспондира със стратегията за развитие. Към този момент сме намерили терен в землището на Девня. Въпросът е финансирането.

- Тук има ли затворници с доживотни присъди?

- Десетина са. Една част са без право на замяна. При тях очакванията са също големи. Това една категория лишени от свобода, която постоянно нараства в национален мащаб. Трябва да се вземе решение какво да се прави с нея. В закона пише, че доживотните наказания се изпълняват в отделни затвори или в обособени отделения. Ние не можем дори да си помислим за отделен затвор. Можете ли да си представите какво ще стане, ако всички тези около 200 - 300 затворници с доживотни присъди у нас ги наблъскаме в един затвор и какво ще бъде натоварването на надзирателите?! А да не говорим, че един такъв затвор трябва да отговаря на различни изисквания, които са записани в закона.Така че към сегашния момент този вид наказания се изпълняват в обособени отделения в сегашните затвори.

- Да открехнем малко завесата, която е спусната за обществото. Стара мъдрост гласи, че обликът на човек се разкрива най-добре в банка и в болница. Затворът можем ли да прибавим към този ред?

- Затворът дори като дума действа върху психиката на човека. Вълнува всеки, дори тези, които нямат и намерение да попадат в него. Интересно е какво се случва с психиката на даден човек, когато попадне в затвора. Неимоверно силно е въздействието му. Затворът като понятие се асоциира с изолацията. Онова, което най-силно провокира психиката, е именно изолацията. Това, че човек се откъсва от обичайната си атмосфера на живеене, от семейството, от професионалната среда и е вкаран в среда на изолация и на ограничения. Към всичко това се наслагва и режимът, определен от закона.Това е, което прави наказанието лишаване от свобода най-тежкото. В системата на наказанията лишаването от свобода е наистина най-тежкото именно поради тези два компонента - изолация и режим. Не може да се говори за затвор, ако ги няма точно тези два компонента. И те са, които никой не може да преодолее психически. Хората се променят тук. На тези, които са били аусайдери навън, тук им понася по-добре. Това е просто един феномен на психическа основа. Лицата, които навън демонстрират икономическа сила, когато са разделени с тези свои придобивки, показват съвсем друго лице в системата на изолацията. Когато на някого са отнети луксът и благополучието, тогава се вижда истинската му физиономия.

- Затворниците как посрещат осъдените изнасилвачи, педофили?

- Не е тайна, че този вид престъпления открай време не са долюбвани от затворниците. А те са със самочувствието на хора на честта. За тях едни от най-гнусните престъпления са педофилията и изнасилването и извършителите им не са приети в нито един затвор, в която и да е държава.

- Има ли поле за творчески изяви на затворниците и до каква степен това противодейства на негативната тенденция, оскотяването?

- Преди малко казах, че имаме изолация, но тя не е абсолютна. Ще се върна към началото на разговора ни за диференцирането и индивидуализацията. Ние сме длъжни като администрация да индивидуализираме лишения от свобода, да разберем неговите потребности и съобразно това да планираме изтърпяването на наказанието му. Ако някой иска да се занимава с изкуство под една или друга форма, му се предоставя възможност да упражнява хобито си. Ето тези картини, които могат да се видят в моя кабинет и на други места из затвора, са рисувани от лишени от свобода. Имаме доста художници, правили сме изложби във ФКЦ, в Двореца на културата и спорта, общината. Наши лишени от свобода участват в театрални постановки, в самодейни колективи. Тук има артклуб, в който през свободното си време лишените от свобода, ако желаят, могат да упражняват хобито си. Той се ръководи от инспектор по социалната дейност.

- А има ли читатели в затворническата библиотека?

- Да, има. Над 300 са постоянните читатели, т.е. по-голямата част от лишените от свобода. Библиотеката е сравнително добра. На първо място се чете правна литература, което е разбираемо. После исторически, криминални романи... Всякакви книги, които се търсят и от гражданите, само че тук се чете много повече, отколкото навън, защото има много свободно време.

- Говори се, че затворниците, които работят, могат да намалят наказанието си?

- Така е - два дни труд се равняват на три. Имаме поделение, което е търговски субект, равноправен на пазара. Чрез него се набират средства във фонда, с който се правят подобрения на затворите. Последният пример е откриването на следствения арест в Пловдив. При нас с набраните средства се извършват ремонти. Лишените от свобода имат право да работят, но това не е наше задължение. Намираме се в условията на криза, когато има свиване на търсенето, липсва интерес към набиране на работна ръка. Надявам се това да бъде преодоляно. За миналата година бяхме на пето място в системата за лишаване от свобода по печалба.

- Мина време, откакто започна да се прилага пробацията, какво е впечатлението Ви?

- В структурно отношение пробационната служба е към главна дирекция "Изпълнение на наказанията". Моето мнение е, че тя е необходима, тъй като дава възможност да не се препълват затворите. И това е един от механизмите в развитите общества - повечето от наказанията да не са свързани с лишаване от свобода. Друг е въпросът как се проявява в практиката. Смятам, че добре действа, дори оставя убеждение в някои от осъдените, че това е много тежко наказание. Примерно заради задължението всеки ден да се разписваш в пробационната служба, осуетено е правото ти да се придвижваш свободно из страната. С други думи, ограничават ти се личните права, без да си откъснат от средата си.

- Най-сигурен критерий дали има ефект е броят на осъдените на пробация, които после влизат в затвора. Има ли вече такива?

- Започнаха да влизат. За някои наистина пробацията се явява тежко наказание. Осъденият всеки ден трябва да се подписва, но ако не работи, няма да има средства, за да се изхранва. За един строителен работник днес тук има работа, утре обаче няма, ако я намери на друго място, не може да се разписва в пробационната служба. В този случай алтернативата пред него е или да гладува, или да извърши нарушение. Така че въпросът е за по-голяма гъвкавост в прилагането на тези мерки.

- При вас има ли недостиг на квалифицирани кадри, както е в другите държавни институции?

- Във всяка държавна институция, свързана с големи очаквания, винаги има недостиг на кадри. В същото време нашата институция по обективни причини (заради тази мистика, в която обществото я обвива) текучеството не е голямо. Хората, които работят в затворите, остават до пенсиониране. Трудно се приема тази среда, но един път като свикнеш, оставаш да работиш цял живот. Така в своята продължителна дейност човек се изгражда и като професионалист. Не мога да кажа, че няма претенции към квалификацията на служителите, но това е общо за цялата страна.