Точно за тази тиха, но могъща сила – изкуството на истинското слушане – разказва д-р Стивън Маца, клиничен психолог от NewYork-Presbyterian. Според него доброто слушане не е само в полза на другите – то има силата да подобри и нашето собствено психично благополучие.
Присъствието – невидимата съставка на добрия разговор
Добрият слушател е преди всичко присъстващ. Не просто физически, а с внимание и осъзнатост. Вниманието ни по природа е насочено навътре – към мислите и чувствата ни. Но ако искаме да чуем наистина, трябва умишлено да го пренасочим.
Една проста, но мощна техника е да обърнем внимание на тялото си – например, как стъпалата ни докосват пода. Това връща съзнанието в настоящия момент. Същата осъзнатост можем да насочим и към човека отсреща – към гласа му, изражението, паузите.
„Това не се постига за седмица“, казва д-р Маца. „Това е практика за цял живот – да излизаме от собствения си ум, за да служим на другия.“
Три стъпки към по-добро слушане
Ако искаме да станем по-добри слушатели, запомнете тези три прости, но дълбоки стъпки:
Истинското слушане изгражда доверие, близост и сигурност. Това важи не само за личните отношения, но и за родителството, работата, приятелствата.
Когато просто присъстваме и позволим на другия да бъде чут, без да го поправяме или успокояваме на всяка цена, му даваме пространство да обработи собствените си чувства. А често именно нереагираните емоции са пречката пред решението на външния проблем.
Да бъдеш добър слушател не означава да бъдеш съвършен. Означава да присъстваш с намерение, с внимание, с човешка топлота. Означава да се откажеш от контрола – и да се довериш на процеса.
И понякога най-добрият въпрос, който можем да зададем, след като сме изслушали:
„Мога ли да предложа нещо? Или просто искаш да бъда тук с теб?“