Маслините заемат водещо място сред гръцките селскостопански продукти за износ, като се отличават с висока добавена стойност и се изнасят в над 100 държави по света. САЩ са ключов пазар, поглъщащ около 30% от продукцията на стойност 214 млн. евро годишно.
След Америка, най-големи вносители на гръцки маслини са Германия (90 млн. евро), Великобритания (43 млн.), Австралия (33 млн.) и Канада (30 млн.).
„Тази година можеше да бъде рекордна, ако не бяха митата,“ коментира Костас Зукас, председател на Съюза на гръцките производители и износители на трапезни маслини (PEMETE).
„Вложените с десетилетия инвестиции в отношенията с американския пазар сега са под заплаха.“
Организацията PEMETE търси нови пазари, включително в Азия, но подчертава, че навлизането там изисква целенасочена промоция, държавна подкрепа и финансова достъпност. От PEMETE настояват за дипломатически усилия и финансова помощ за засегнатите компании, като допускат възможност за преки преговори между Гърция и САЩ, извън рамките на ЕС.
Сходни тревоги изразяват и от Съюза на производителите на зехтин SEVITEL. По данни на организацията, гръцкият зехтин за износ в САЩ достига 60–70 млн. евро годишно, което е около 8% от годишното производство.
„Митата ни поставят в неравностойна позиция спрямо конкуренти като Турция и Тунис, които се облагат с по-ниски такси,“ заяви Йоргос Митракос, генерален директор на SEVITEL.
Допълнително затруднение за сектора е падането на международната цена на зехтина, което допълнително свива маржа на печалбите на гръцките производители.
По темата се изказа и премиерът Кириакос Мицотакис, който по време на заседание на Икономическия съвет на правителството подчерта готовността на страната да защити националните си интереси, но призова към реализъм:
„Ще защитим интересите си, но не искам да създавам илюзии – не знаем как ще реагират САЩ. Говорим за продукти като маслини, зехтин и фета, които не се произвеждат в Америка. Въвеждането на мита върху тях просто няма икономическа логика,“ заяви той.