„Провокира ме тази безумна трагедия. Самият аз съм баща на дъщеря и не можех да остана безучастен“, споделя Станоев в ефира на bTV. Песента е вдъхновена от мъката на семейството на Сияна и от личното усещане за несправедливост, което обединява много хора в страната.
„Не съм целял популярност, дори напротив – за съжаление доби такава. Но е хубаво да се дава гласност на проблемите, които се трупат с години“, добавя авторът.
Станоев отправя и ясен призив към управляващите: „Крайно време е всеки да си върши работата съвестно – от маркировките до строежа на пътища. Не искам да говоря за кражбите, но всички знаем, че ги има.“
Песента „Една сълза“ вече се разпространява в социалните мрежи и получава вълна от съпричастност – включително от бащата на Сияна, който е изразил благодарност към автора за този емоционален жест.
💧 ЕДНА СЪЛЗА 💧
/в памет на Сияна/
Там в небето, сред звезди безброй,
една звездичка ярко ще блести.
Едно момиченце с очи сребро,
с душичка злато горе ще лети.
Така и както правеше го смело
тук, преди да полети – звезда.
Ще грее тя над всеки град и село,
но тъжни днес са селото, града.
Сега си светлинка и светиш вечно
звездичка нежна, там си ти, сияйна!
В нощта си с нас, блестиш далечно,
ала денят е мрак, без теб, Сияна!
Сълзите ти са утринна роса,
очичките ти – вечен блясък са.
Гласчето ти е топъл вятър,
който гали грешната земя.
Не плачи, проклетнице, земя,
облаците бели сега са й дома.
Светът сиротен днес остана,
една душичка беше спряна.
В небесата, там, една звезда сияе,
сред ангелите бели тя играе.
Остави тука тя боички и картина,
със една сълза и после си замина.
Бурен Трън
04.04.2025
Варна
/в памет на Сияна/
Там в небето, сред звезди безброй,
една звездичка ярко ще блести.
Едно момиченце с очи сребро,
с душичка злато горе ще лети.
Така и както правеше го смело
тук, преди да полети – звезда.
Ще грее тя над всеки град и село,
но тъжни днес са селото, града.
Сега си светлинка и светиш вечно
звездичка нежна, там си ти, сияйна!
В нощта си с нас, блестиш далечно,
ала денят е мрак, без теб, Сияна!
Сълзите ти са утринна роса,
очичките ти – вечен блясък са.
Гласчето ти е топъл вятър,
който гали грешната земя.
Не плачи, проклетнице, земя,
облаците бели сега са й дома.
Светът сиротен днес остана,
една душичка беше спряна.
В небесата, там, една звезда сияе,
сред ангелите бели тя играе.
Остави тука тя боички и картина,
със една сълза и после си замина.
Бурен Трън
04.04.2025
Варна