Новото строителство очертава съвсем нов път за развитие на Варна. Разширяват се булеварди, оформят се пешеходни зони, строят се зали, административни сгради, оформят се производствени райони. Всичко това предизвиква противоречиви мнение сред жителите на града и до днес. Безспорно е обаче, че без нововъведенията градът нямаше да може да поеме увеличеното в пъти население.
Много са имената, допринесли за преобразяването на Варна. Сред тях са арх. Стефан Колчев, арх. Емил Пасков, арх. Божидар Божков, арх. Нягол Петков, арх. Камен Горанов, арх. Варужан Маноян, арх. Георги Ганев, арх. Димитър Липов и много други.
През 1959 година Варна придобива статут на окръжен град. Именно това дава сериозен тласък за развитието й. Започва работа по разрешаване на въпроса с недостига на жилища, настъпил след движението на населението от селата към града. Според статистиката за периода от 1944 до 1980 година населението на Варна нараства близо 4 пъти. Така започва разгърнатото жилищно строителство с технологиите: монолитно, пакетно повдигащи плочи, пълзящ кофраж и едропанелна система. Тези и други любопитни факти около развитието на строителството и архитектурата по времето на социализма научаваме от книгата „Варна. Архитектура и строителство 1944 – 1990“ на арх. Нягол Петков и Георги Кацарски.
Новият градоустройствен план на Варна е изработен след провеждане на Международен конкурс за подбор на екипа, който да го състави. Провежда се през 1966 година като в него се включват 65 проекта от Европа, Азия и Америка.
Три първи премии са присъдени на колективите от Чехословакия, ГДР и на българския екип на арх. Георги Ганев. В крайна сметка проектирането се възлага на българския екип и архитектите Константин Бойчев, Димитър Липов и Георги Ганев.
Общият градоустройствен план на Варна е приет през 1971 година. Той очертава основните приоритети за развитието на града. Заложени е изнасянето на товарната дейност от пътническата гара към западна промишлена зона. Морска гара пък да функционира по-скоро като пътническа.
Има идея за обособяване на пешеходна зона по сегашния бул. „Княз Борис I” или тогавашен „Ленин“.
Работи се по преобразяването на площад „Независимост“. Той е преустроен и движението на автомобили по него се спира. Проектът за преустройството на пространството изработва арх. Варужан Маноян през 1976 година. Настилката е фигурална от врачански масивни плочи и гранит, изграден е и нов фонтан.
С национализацията много обекти в града се сдобиват с нови имена. Текстилната фабрика „Цар Борис“ става „Христо Ботев“. Корабостроителният завод се преименува на „Г. Димитров“. В него се обединяват национализираното Корабно дружество „Черно море“ и Акционерното дружество „Кораловаг“. Кино „Ранков“ става кино „Република“, а кино „Роял“ - кино „Димитър Благоев“.
Книгата на арх. Петков разказва още, че е имало предложение за Студентски град до Телевизионната кула, но то не събира достатъчно подкрепа. През 1972 година се провежда конкурс за нова сграда на операта и голяма концертна зала в района на Градска художествена галерия, но така и не се стига до възложение.
Около последната четвърт на миналия век започва изграждането на Южната, Западната и Северната промишлена зона.
Появяват се ред сгради, които впечатляват за времето си и които познаваме и до днес. Сред тях са Образцов дом, Мебелна палата „Лазур“, Морската гара през 1968 и Аерогарата през 1972 година. Централният подлез е дело на арх. Емил Пасков и инж. Вутьо Катев през 1969 година.
През 1971 година е открит хим. Комбинат „Карл Маркс“ като го предшества мащабното строителство за Девненския промишлен комплекс.
Под ръководството на главния проектант инж. Борис Стамов през 1976 година е построен Аспарухов мост. Тогава е прокопан и вторият канал море-езеро.
За планирането на жилищен комплекс „Чайка“ се провежда конкурс. Печели проектът на арх. Варужан Манонян, в колектив с архитектите Константин Бойчев, Юлия Ангелова, Бистра Маркова. Официалното му откриване е през 1972 година, когато във Варна се провежда Международният конгрес на архитектите.
Дело на арх. Стефан Колчев и колектива му е емблематичният Дворец на културата и спорта, построен през 1968 година. Арх. Колчев е автор и на сградата на Община Варна от 1981 година, позната за варненци още като Партиен дом по онова време.
Друга висока и знакова за града сграда е тази на хотел „Черно море“, проектиран първоначално от арх. Косьо Христов през 1965 година. В крайна сметка е реализиран с много повече етажи от планираното.
Арх. Христов замисля голям проект до входа на Морската градина с голяма концертна зала с орган, прилежащи зали, хотелска част, подземни подходи. В крайна сметка планът не се изпълнява в цялост и се реализира Фестивалният и конгресен център. Дело на архитекта е и адаптирането на бившата протестантска църква „Д-р Лонг“ към проекта на нова сграда на Куклен театър.
Арх. Камен Горанов стои зад Сцена Филиал на Варненския драматичен театър, реализирана през 1965 година, преустройството на стар хан в Дом на художника на ул „Козлодуй“, преустройствто на къщата на търговеца Зейнет бей в Дом на архитекта. Архитектът проектира Астрономическата обсерватория „Николай Коперник“.
Синът на арх. Камен Горанов, арх. Огнян Каменов, работи по преустройството на бившата Девическа гимназия в Археологически музей през 1983 година и адаптацията на бившата Мъжка гимназия за нуждите на Градска художествена галерия през 1989 година.