"Днес е погребението на Сияна. Изпращаме я в затворен ковчег. Казаха ми, че ще полудея, ако я видя……, а ми трябват сили за да се боря в нейно име това да спре. Сияна трябва да спре това безумие. Явно това е била нейната мисия на този свят. Да дойде за малко и да свърши добри неща, после да отлети.", каза Николай Попов във фейсбук.
Бащата на загиналото в тежка катастрофа 12-годишно момиче споделя, че днес я изпраща в последния ѝ път. Трагедията в Плевенско предизвика силни обществени реакции и доведе до активиране на институциите. Съдът постанови постоянен арест за шофьора на тира, причинил фаталната катастрофа. Междувременно регионалният министър Иван Иванов разпореди проверка на Агенция „Пътна инфраструктура“ и временно отстрани ръководството на „Областно пътно управление – Плевен“ до изясняване на случая.
"Едно мило и красиво дете никога повече няма да види слънцето, да се смее и да играе.
Не мога да правя дори елементарни неща. Не мога отида до магазина, не че имам нужда от нещо…..пред магазина често стои просяк на който със Сияна купувахме храна. След училище тя ходеше понякога сама до там за да купи на този човек сандвич, колбас или нещо друго за хапване. Такава беше тя. Този спомен ме разкъсва!
Прибирахме и десетки бездомни животинки, грижихме се за тях и им търсехме дом.
Не я карах насила! Тя го искаше! Искаше да помага и да твори добро.
Тя беше ангел!
Уби я безхаберието, наглостта и корупцията. Запазените марки на родната държава.
Борбата сега започва!
Моя лична кауза оттук нататък ще бъде нито едно дете да не загине на пътя премазано като Сияна! Ще ходя, ще ровя, ще търся за да разбутаме този кошер химикалкодържачи-престъпници и някой да свърши нещо. Не утре! Днес, сега и веднага.
Сияна беше художник. Творец! Рисуваше прекрасно, чак сега разбрах какво е значела една от последните и рисунки.
Тя е усещала……нашите разплакани очи или нейните страдащи от болка.
Почивай в мир любов моя! Ще довърша твоята работа и пак ще бъдем заедно.
С обич: Тате. ❤️❤️❤️"
Не мога да правя дори елементарни неща. Не мога отида до магазина, не че имам нужда от нещо…..пред магазина често стои просяк на който със Сияна купувахме храна. След училище тя ходеше понякога сама до там за да купи на този човек сандвич, колбас или нещо друго за хапване. Такава беше тя. Този спомен ме разкъсва!
Прибирахме и десетки бездомни животинки, грижихме се за тях и им търсехме дом.
Не я карах насила! Тя го искаше! Искаше да помага и да твори добро.
Тя беше ангел!
Уби я безхаберието, наглостта и корупцията. Запазените марки на родната държава.
Борбата сега започва!
Моя лична кауза оттук нататък ще бъде нито едно дете да не загине на пътя премазано като Сияна! Ще ходя, ще ровя, ще търся за да разбутаме този кошер химикалкодържачи-престъпници и някой да свърши нещо. Не утре! Днес, сега и веднага.
Сияна беше художник. Творец! Рисуваше прекрасно, чак сега разбрах какво е значела една от последните и рисунки.
Тя е усещала……нашите разплакани очи или нейните страдащи от болка.
Почивай в мир любов моя! Ще довърша твоята работа и пак ще бъдем заедно.
С обич: Тате. ❤️❤️❤️"