Преди столетие районът на Римските терми във Варна изглеждал съвсем различно. Тогава единственото, което загатвало за баните, била извисяващата се Римска кула между постройки още от турско време. Различни били догатките относно към какво точно съоръжение принадлежала кулата. Появявали се критики към властта, че не предприема действия за проучването й, както и за облагородяването на мястото около нея.

Повече за нагласите по онова време и за предположенията около произхода на кулата намираме в статии от варненския печат.

В брой на Варненски общински вестник от 7 април 1934 година е поместен материал на Стоян Великов със заглавие „Римската кула на Варна. Поглед в миналото и настоящето“

„Единственият паметник на архитектурното строителство от стария Одесос, запазен и до наши дни е т.нар. Римска кула в старата част на града до някогашната най-стара черква „Св. Георги“. Днес кулата представлява една жална, безформена развалина, издигната до десетина метра между постройки от турско време и скрита от погледа на минувачите.“, започва статията.

В нея се посочва се, че останките на Римската кула са част от здрава крепост.

„В различни времена тя е градена и преграждана и основите й принадлежат сигурно на античната епоха. Като строителен материал на запазените части са употребени тухли и четвъртити каменни блокове, които следват в правилни редици, свързани с хоросан. В най-горните редове са оцелели няколко блока със страна повече от един метър.“, описва съоръжението авторът.

И разсъждава, че мястото на кулата, разположена на най-високата част на стария град, там където е бил акрополът на Одесос, е достатъчно указание за нейното голямо значение в миналото на града. Споменът на този важен пункт от стария град е запазен и до днес в населението, което знае околната площ под наименованието „Кале мегдан“, крепостен площад, а самата развалина нарича Римската кула, Дженевиз или само кулата, пише още в статията.

Предвид находките, открити по тези места, можело да се твърди, че около римската крепост е бил акрополът на Одесос, тук е бил центърът на политическият и културен живот на стария град още от далечни времена, пише в статията

Живопис на Индржих Кноб - 1913 г

„На акропола са били съсредоточени всички по-важни постройки и учреждения на античния град. Основни проучвания са възможни обаче само след систематични разкопки на самото място

Безмълвна и напусната стърчи днес развалината, останка от някогашното укрепление на площада, където е бил състредоточен общественият живот на града в продължение на цели столетия.“, се казва в публикацията.

По-нататък текстът разказва, че градът Одесос е преживял страшни нашествия и може би тук в неговия акропол са решавани много от въпросите, които са раздвижвали цели племена и са карали да потреперва Цариград.

„Зрител на тези събития е Римската кула на Варна, изоставена в нехайство и забрава и потънала в нечистота, сякаш, за да ни укорява със спомена за толкова века и да ни препоръчва зле като културни хора, които не тачат своето минало.“, пише още във Варненски общински вестник.

Авторът коментира, че Варненското археологическо дружество е поискало от Общински съвет още през 1906 година да се заеме с разчистването и разхубавяването на паметника, като в регулационния план се предвиди малък площад и се премахнат грозящите го околни постройки. Археологическото дружество се е обръщало и към хигиеническия състав за премахване на отходните места, които превръщат този голям паметник на миналото в източник на миризми.

На общината е препоръчано от комисията за старините при министерството на просветата да отдаде в новата си регулация по-голямо внимание на кулата и общината отчасти е направила потребното, обаче стореното не е достатъчно. Налага се едно по-сериозно отнасяне към старината като се отвори хубав изглед към кулата. Държавата я е отделила в числото на народните старини, но с това грижата не е отишла по-далеч, споделя още той.

Авторът изразява надежда, че ръководителите на Варна ще намерят в себе си силата и желание за развитие и ще реализират плановете за подобряване на града. Това ще бъде важен знак за новото поколение, като достойни наследници на великото минало на Варна.

В брой на вестник Варненски кореняк пък пише, че Римската кула, кръстена Аспарухова кула, представлява крепостна останка от стена на акропола на стария град. Под кулата на 5 метра дълбочина се намират зидани коридори-ходове, които отиват по прави линии на разни посоки. Разкопките не са се натъкнали на надписи за определяне на произхода и същината на кулата. Знае се, че датира от края на пети век. Тази старина е най-значителната в града. Препоръчително е да се разчисти, обзаведе и електрифицира, като се създаде по този начин един подземен музей, какъвто няма другаде у нас.