Българската икономика се нуждае от повече от 250 000 кадри в различни сектори. Най-голям е дефицитът в строителството и здравните грижи. Не достигат тесни специалисти и ръководен персонал. В същото време бизнесът очаква ръст на разходите си за труд, за да задържа квалифицираната работна сила.

"Само с високо образовани и квалифицирани хора ние ще успяваме да подобряваме своята конкурентност на фона на всички останали. Да се обърне внимание на специализираните обучения на работниците и служителите, не на онова общо образование, от което знаем за всичко, но малко, а за специализирани обучения, които да отговарят на изискванията на работодателя", коментира за БНР председателят на Българската стопанска камара Добри Митрев.

Индустрията търси високо квалифициран, среден и висш персонал. Сезонни работници се търсят в селското стопанство и туристическия сектор. Кадри не достигат в търговията и услугите. Според бизнеса процедурата по вноса на работници от трети страни е възпрепятствана от тежката бюрокрация и липсата на дигитализация на процеса и на промени в нормативната уредба.

Докато чакат решението от властта, работодателите инвестират в квалификацията на персонала. Проучване на агенцията по заетостта показва, че 26% от бизнеса е готов да обучава служителите си по време на работа, но голямата част от близо 2/3 разчита обучението на работниците да се случва преди да бъдат наети.

Административното увеличение на минималната работна заплата и ръста на възнагражденията в администрацията увеличават разходите за труд на бизнеса. Това принуждава работодателите да ограничават инвестициите, наемането на персонал и да повишават цените на произвежданите стоки.

Едва 60 000 предприятия имат намерение да назначат персонал през тази година, а близо 40 000 ще са принудени да свиват дейността си.