Близо 20 варненци излязоха на протест под мотото: „Не! на откраднатото родителство!“ във връзка с Международния ден на бащата – 26 декември.

Те протестираха срещу остарялото и изключително неправилно правоприлагане на съществуващата нормативна уредба, необходимостта от законодателни промени, които да гарантират равни права на родителите след раздяла и да утвърдят принципа на споделеното родителство в България.

Гражданите се обединиха около тезата, че системата за закрила на детето не работи в най-добрия интерес на децата. Нещо повече – според присъстващите, тя е позволила поставянето на българските деца в риск за психическото и физическото им здраве до пандемични размери.

В протеста участваха представители на фондации и други неправителствени организации, и пострадали от незаконните действия на системата родители.

„Събрали сме се, защото има нужда от промени в законодателството – в частта как се дават правата на децата. Има нужда от равноправие как се взимат решенията за бъдещето на децата – говоря за основните въпроси, които се взимат от двамата родители. В момента системата лишава децата от правота на двама родители. НЕ! НА РОДИТЕЛСКОТО ОТЧУЖДЕНИЕ!“, каза Иван Манолов, професионален музикант.

„Родителското отчуждаване е тежка форма на психологическо насилие над децата, а в момента това е най-тежката форма на „наказание“ над децата, при това – най-често от отглеждащите ги родители. Криминализирането на отчуждението и на поставянето на децата в конфликт на лоялност е много важна стъпка към подобряване на ситуацията със закрилата на децата. Трябва да бъде прието споделеното родителство като форма на успокояване на настоящата ситуация. Само така децата да имат спокойно детство и бъдеще като достойни и необременени български граждани. Семейният кодекс е остарял и не е приложим в момента, когато обществото и светът са се развили в съвсем различна посока“, коментира IT проджект мениджърът Иво Дошев.

„Имаме три основни проблема в системата за закрила на децата в момента:

1. Непълната законодателна уредба, чиито пропуски или непълноти, улесняват или се използват като инструмент за манипулация на делата в полза на едната страна. В момента, ако страните не се споразумеят, съдът дава правата на едната страна. Което отприщва война за душичката на децата. Решението тук е въвеждането на споделено родителство.

2. Слабото правоприлагане. Въпреки непълните закони, част от тях позволяват справедливи решения в най-добрия интерес на детето. Въпреки това институциите не прилагат закона по буквата, както изисква чл. 5 на ГПК, а импровизират около или просто отказват да се съобразят със закона. Тук решението е прецизиране на законодателната уредба и подзаконовите актове – правилници за прилагане, наредби и т.н.

3. Институциите, в частност – социалните служби, не работят в полза на децата, а в полза на някоя от страните. Те избират страна и стават катализатор на семейните проблеми, вместо да ги тушират. Отново решението е правоприлагането и въвеждането на отговорност на социалните работници за действията им, особено на тези във вреда на децата.

Докато бъдещето на децата ни струва 20 стотинки, 5 лева или 5 хиляди лева, а не реално да се гледа най-висшия им интерес, няма как да има бъдеще за държавата. След 10 години, в България почти няма да има деца, които не са преминали през раздяла във времето си. Имаме сериозен проблем на националната сигурност!“, коментира Стефан Августинов, бизнесмен и общественик.

Статистиката на НСИ сочи, че в последните 17 години, 530 000 деца (с натрупване) попадат в графата „деца в риск“. Тази статистика обаче е базирана върху средната стойност на 43% бракове завършили с развод. Към момента съотношението „бракове – семейно съжителство“ е 1:2, тоест реалната цифра на деца в риск вероятно надхвърля 1,1 милиона деца с натрупване за 17 години.

Друга основна тема беше злоупотребите със Закона за защита от домашно насилие, който се ползва за инструмент за преграждане на делата от възможността за справедлив завършек.