„Докато сондирахме, се натъкнахме на изненадващ саркофаг – това произведение, част от групата на недекорираните саркофази, е изработено от местен камък и има малко по-висок бъчвообразен покрив. Капакът, който образува полукръгла издатина откъм тясната страна, има дръжка. Подземната част на дългия около 2 м. саркофаг се предполага, че е висока около 1,5-2 м. Според първоначалните оценки приликата му с други саркофази в региона е поразителна. Освен това, преди да стигнем до саркофага, открихме и много фрагменти от теракотени маслени лампи и животински кости“, разкри доц. д-р Ебру Фатма Финдик.
Първият саркофаг „на място“ на обекта
Доц. д-р Ебру Фатма Финдик добави: „Смятаме, че за първи път се натъкваме на саркофаг, който е „на място“. Фактът, че беше открит в непосредствена близост до църквата, за която се вярва, че съдържа гроба на Свети Николай, силно ни вълнува. В рамките на проекта ще се радваме да завършим разкопките и реставрациите в района, където се намира саркофагът, и така допълнително да допринесем към развитието на туризма в страната ни“.
За Свети Николай
Макар че Дядо Коледа често е изобразяван да пътува по света с шейна, теглена от северни елени, мястото, където е роден и живял Свети Николай, е наситеното със слънце средиземноморско крайбрежие на Анадола. Неговото дълбоко състрадание към децата е вдъхновило Дядо Коледа – фигурата на симпатичен старец, за когото се вярва, че раздава подаръци на децата. Свети Николай е роден около 300 г. от н.е. в ликийския град Патара като единствено дете на богат търговец на пшеница. За живота на Николай се знае малко, но легендите са многобройни. Смята се, че е вършил чудеса още от най-ранна възраст. Една от легендите разказва как е оцелял, след като в младостта си е бил затрупан под отломки на църква. Чудотворните му дела продължават и в зряла възраст, като според причудливи истории, той тайно е осигурил зестра за три млади момичета, като е пуснал пари през комина им, спасил е кораб от потъване и дори е върнал към живот три мъртви деца. Става известен с щедростта си да помага на хората и тайно да прави подаръци, особено на деца и моряци.
Известен като покровител на децата и моряците, Свети Николай напуска родния си град Патара след няколко години и се установява в близкия град Мира (Демре). Той е бил епископски център и столица на ликийската цивилизация за известно време. В продължение на много години Свети Николай служи като чудотворен епископ на Мира, оставяйки наследство от доброта и вяра. Днес Мира посреща посетители със своите скални гробници от ликийския период и непокътнат театър от римския период. Смята се, че Свети Николай е починал на 65-годишна възраст на 6 декември 343 г. в Мира. Опечалените мирийци построяват църква в чест на светлата му памет и го погребват в саркофаг като място на последния му покой. Тази църква обаче, на чиито стени са изобразени чудесата на Свети Николай, по-късно е разрушена от земетресение и набези и през IX в. е възстановена като куполна църква. Следващият най-мащабен ремонт на църквата е извършен през 1042 г. от източноримския император Константин IX и съпругата му Зоя. Благодарение на тези усилия църквата „Свети Николай“ днес е един от най-добрите примери на близкоизточната римска архитектура. Църквата, която от 2000 г. е в предварителния списък на световното културно наследство на ЮНЕСКО, е и едно от най-важните места на християнството в Турция и хиляди хора се покланят там всяка година.