Обхванати са всички райони в града, както и кметствата в общината. Фирмите, които могат да подават оферти, са „Г и Д електро груп“ ООД, „Габровски“ ООД, „Пандора“ ЕООД и ДЗЗД „Осветление- Варна“.
Историята на електрическото осветление във Варна
След месец се навършват 111 години от откриването и освещаването на дизеловата електрическа централа във Варна. От Музея за нова история на Варна разказват, че предложението за електрификация на града е направено от кмета Иван Церов на заседание на общинския съвет още на 9 юни 1910 г. Инж. Любен Чакалов е предоставил безвъзмездно на Варненската община предварителен проект за електрификацията на Варна. През 1911 г. Народното събрание, по предложение на неговия зам.-председател Никола Кънев – нар. представител от Варна, гласува и утвърждава сключването на държавен заем от 5 и половина милиона лева за нуждите на електрификацията и уличната регулация на града.
Същата година е обявен търг за построяването на дизелова електрическа централа и поставянето на улична ел. инсталация и осветление във Варна. Тръжните книжа са подготвени от инж. Никола Тотев. На 21 декември 1911 г. кметът Иван Церов подписва от името на Варненската община договор със спечелилата търга фирма „Сименс & Шукерт - Виена“.
Строежът на сградата на ел. централата започва през 1912 г. и се ръководи от арх. Д. Дабков. Тя се намира на старите улици „Червенска“ и „Царибродска“ и обхваща застроена площ 900 кв. м, 600 от които само за машинната зала. В нея са монтирани три дизелови двигателя на фирмата „Зулцер & Винтертур – Швейцария“ всеки с 4 цилиндъра, водно охлаждане и мощност 270 конски сили.
Към трите дизелови двигателя са свързани три трифазни ел. генератора на фирмата „Сименс & Шукерт - Виена“. Те произвеждат изходно напрежение 5000 волта. То се пренася чрез мрежа от високоволтови кабели с обща дължина 8700 м. до 17 кантона (трансформатора) в града. Преобразуват високото напрежение съответно в 210 волта (за ел. двигатели и улично осветление) и 120 волта (за домашно осветление).
По улиците на града на дължина 48 км са инсталирани 1200 лампи с нажежаема жичка и 59 аркови лампи. Цената на ел. енергията за осветление е била 60 ст. за конска сила на час – за лампа с мощност 16 свещи за 10 вечери по 4 часа работа се е плащало по 6 ст. на вечер.
Уличното осветление се управлява чрез автомати с часовников механизъм, разположени в кантоните (трансформаторите). Всички улични лампи светят от 20.00 до 00.00 ч., а след този час 2/3 от тях се изключват автоматично.
Във връзка с безопасната експлоатация на електропреносната мрежа в града е било строго забранено играенето на футбол между ел. стълбове, както и лепенето на обяви и ходенето по малка нужда до постройките на кантоните (уличните трансформатори).
На 1 януари 1914 г. за първи път е включено уличното електрическо осветление във Варна. На 12 януари електрическата централа е тържествено открита от кмета Александър Василев.
В двора на Археологически музей са монтирани два оригинални метални стълба от уличната електропреносна система на стара Варна.