Още преди Освобождението улица “Русе” е една от най-оживените търговски улици във Варна. През временното руско управление (1878-1879 г.) тя получава името “Пощенска”, тъй като по нея минава пощенската кола, идваща от старата гара до общината. През 1888 г. е преименована на “Русенска” – по това време нейният край достига до бившата крепостна порта Русчук капия. За кратко време се нарича и “Итало Балбо” в чест на посещението на италианска въздушна ескадра от 35 хидроплана във Варна под командването на ген. Итало Балбо (1929 г.). По време на социализма се нарича “Димитър Кондов”, а след 1992 г. връща името си “Русе”, се припомня в блога на Регионална библиотека "Пенчо Славейков" във Варна.

На тази улица са съсредоточени много гостилници, кръчми, фурни и кафенета, наредени чак до ул. “Александър Дякович”. Собственици на повечето от тях са македонски емигранти, дошли във Варна след неуспешното Илинденско въстание през 1903 г. С голяма популярност се ползва гостилницата на Сидо Гудев (срещу Драматичния театър), който продава най-евтината шкембе чорба във Варна. Местният колорит се допълва от многото файтони, които спират в началото на улицата.

На номер 11 е дървения павилион – ателие на варненските фотографи братя Хаджолян. През 1892 г. братята Саркис и Ованес Хаджолян откриват във Варна собствено фотографско ателие, като с това поставят началото на фамилия фотографи, към която принадлeжи и брат им Артюн. Техните синове приемат и развиват създаденото от бащите и са най-известните фотографи в страната.

Зад театъра на номер 15 се намира красивата сграда на гранд-хотел “Ню Йорк”, проектирана от арх. Георги Костов през 1922 г. До 1930 г. в лявата част на втория етаж се помещава клиниката на акушер-гинеколога д-р Данаил Шишков, а в партера се намира бръснарница и ресторант. През 1936 г. сградата е купена от Министерството на финансите и предадена на варненската община. Скулптурните украси на сградата са изработени от скулптора Кирил Шиваров.

На номер 23 е сградата на хотел “Санкт Петербург”, който по-късно става “Остров” на името на новия собственик Иван Острев. През 1891-1895 г. в тази сграда е настанена първата гражданска общинска болница. Близо до хотел “Санкт Петербург”, на ул. “Пирот” 5 се намира и хотел “Надежда” със съдържател Петър Софийски – баща на архимандрит Инокентий Софийски. Тук са отсядали революционерите Христо Македонски, Иван Драсов, Филип Тотю, Отон Иванов и др.

На номер 33 се намира известния “Зенгинов хан” на търговеца Пандели Зенгинов. През 1901 г. до хана се построява нова сграда – хотел “Македония”, а ресторант “Македония” се намира в партера на сградата.

Друга забележителност на улица “Русе”е къщата на опълченеца Никола Корчев, спасителя на Самарското знаме (на номер 39). Къщата е проектирана от арх. Дабко Дабков. Паметна плоча е поставена на жилищната кооперация, построена на мястото на съборената къща.