Следващите 10 години у нас се планира да бъдат изградени над 19 хиляди мегавата (MW) нови мощности, като 90 процента от тях да са ВЕИ - производство на ток от възобновяеми източници като слънце, вятър и вода. Прогнозата за развитие на производствените мощности на страната ни до 2033 г. се основава на изразените инвестиционни намерения.

Това се посочва в Десетгодишния план за развитие на преносната електрическа мрежа на Електроенергийния системен оператор (ЕСО), който ще бъде обсъден следващата седмица, съобщава БНР.

От предвидените близо 17,5 хил. мегавата нови ВЕИ мощности, по-голямата част - 85%, са фотоволтаични централи.

От Електроенергийния системен оператор обясняват, че в плана не влиза евентуална нова ядрена мощност, заради сложността при нейното изграждане и дългия процес, който съпътства построяването ѝ.

Освен това, според дружеството, страната ни от основен износител в следващите години ще покрива потреблението си чрез внос на ток на по-конкурентна цена.

В Плана се казва още, че въглищните ни централи изпитват изключителен пазарен натиск, най-вече поради големите разходи за въглеродни емисии. Това допълнително ще усложни управлението на баланса между производство и потребление в рамките на страната. По този начин освен технически, ще се създадат и финансови проблеми за местните въглищни централи от нереализираната разполагаемост за производство.

На практика, без финансов механизъм за подкрепа, въглищните централи няма да произвеждат електроенергия по икономически причини. Този ефект е видим още от средата на 2019 г. и оттогава повдига въпроса за диверсификация и гарантиране на сигурността на електроенергийната система чрез собствени енергийни ресурси.

При приетото развитие на производството от ВЕИ се предвижда към 2033 г., то да надхвърли 50% от прогнозираното брутно електропотребление в страната, се казва още в плана на ЕСО.