Поверията за успешен риболов гласят, че непременно първото излизане за новия сезон да бъде с нова мрежа, за да покажеш уважение към всички природни сили, които ще ти донесат богатия улов. Това разказа директорът на музея д – р Мариана Кръстева.
Няма сведения кога точно започва традицията с „Нептуновото кръщене“. Знае се, че още преди 19 век са правени ритуали.
Старите в екипажа, приемайки новите, много често са им давали непосилни и унизителни задачи. С течение на времето се стига до изчистване на ритуала, който днес се превръща в един празник за екипажа. Спазват се най – основните моменти да има Нептун и неговата съпруга, да има свита, жезъл. В изложбата присъства реквизит, използван наистина от наши моряци. Новоприетият получава ново име, свързано с морето. Бива обръснат символично, минава през спасителен пояс. Така получава благоволението на Нептун и бива приет в морското царство. Най – старият фотос, запечатал такъв ритуал на български кораб, е от 1947 на борда на „Родина“.
Ветроходците казват, че попътния вятър не им е удобен, но дори пожеланието „Попътен вятър“ с всичкото добро, което се влага в него, си заслужава да бъде казано.
Седем фута под кила се пожелават, защото осигуряват чисти води да не заседне корабът.
Има суеверие, че не трябва да се убиват морски птици, защото моряците вярвали, че в тях са душите на загиналите моряци.
Много често моряците си разказват за миражи кой какво е видял, как да се предпазим. Всичко това създава цяла поредица от вярвания и „Летящият холандец“ е едно от тях.
Обикновено кръстниците на кораби са жени. Днес се разбива шампанско в корпуса. В миналото се е използвала кръв като жертвоприношение. Гърловината на бутилката се пази ревностно от екипажите по време на цялата служба на кораба, докато е на море.
Вдигането на флага също е изключително важен момент. В експозицията присъства знамето, с което Николай Джамбазов прави цялото околосветско плаване.
На всеки кораб има икона на „Св. Николай“, който е покровител на моряците. Когато рибар е излизал за улов, в семейството се е палело кандилото пред иконата и не се е загасяло, докато не се върне.
Едно от най – старите моряшки поверия гласи, че жена на борда носи неприятности. Според някои корабът носи женска душа, която силно ревнува, ако се появи друга дама. Други казват, че тъй като моряците остават дълго време далеч от сушата, то една жена на кораба ще спечели вниманието им, но и ще породи раздори и съперничество помежду им. В наши дни това поверие е напълно развенчано.
За разлика от жените котките винаги са били добре дошли на палубата. Смятало се, че носят късмет и най – важното, че където има котка, няма плъхове. Някои моряци вярвали, че котките имат магически сили, скрити в опашките им, чрез които могат да контролират времето. Истината е, че котките усещат ниското атмосферно налягане, което често идва преди буря в морето и това може да ги накара да се държат неспокойно.
На борда е забранено да се свири с уста, за да не се усили вятърът и да доведе свирепи бури след себе си. Въпреки това, ако моряците заседнат в безветрени води, подсвиркват с надеждата да разбудят бриза, който да ги „духне“ напред.
Още една забрана, свързана с времето, е тази за пляскане с ръце на борда, защото може да предизвика гръмотевици.
Според някои моряците носели обеци като талисман срещу удавяне, а според други младите си пробивали ухото след първото прекосяване на екватора и след успешно преминаване през опасните води на нос Хорн.
Изложбата се осъществява със съдействието на Националния военноисторически музей, командира и екипажа на научноизследователския кораб „Св. св. Кирил и Методий“ и Военния телевизионен канал.
В неделя, 11 август, когато отбелязваме Деня на Военноморските сили, изложбата и постоянната експозиция на Военноморския музей ще бъдат отворени за посетители от 10:00 до 18:00 часа (билети могат да бъдат закупени на касата до 17:30 часа).