Повишаването на температурите в Европа и Централна Азия е причинило смъртта на около 377 деца през 2021 г., според нов анализ на доклад с данни от 23 държави, публикуван от УНИЦЕФ.  

Документът, озаглавен „Да победим жегата: детското здраве в условията на горещини в Европа и Централна Азия“, установява, че половината от тези деца са починали през първата година от живота си от заболявания, свързани с горещините. Повечето смъртни случаи са настъпили през летните месеци. 

„Около половината от децата в Европа и Централна Азия – или 92 милиона деца – вече са изложени на чести горещи вълни в региони, където градусите се повишават с най-бързи темпове в световен мащаб. Все по-високите температури могат да доведат до сериозни усложнения за здравето на децата, особено на най-малките, дори за кратък период от време. Ако не се вземат мерки, тези усложнения могат да бъдат животозастрашаващи“, заяви Реджина де Доминичис, регионален директор на УНИЦЕФ за Европа и Централна Азия.

Екстремните интензивни горещини са все по-често срещано явление и в България. Рекордните температури имат преки и косвени негативни последици за възрастните хора и децата. Според анализите на Националния институт по метеорология и хидрология през последните десетилетия продължителността и интензивността на екстремните горещини се увеличават. Това прави горещите вълни сред най-смъртоносните метеорологични явления, а с настъпването на климатичните промени тяхната честота, интензивност и продължителност нарастват.  

Излагането на топлина има негативни последици за децата, дори преди да се родят, и може да доведе до преждевременно раждане, ниско тегло при раждане, мъртво раждане и вродени аномалии. Топлинният стрес е пряка причина за детската смъртност, може да повлияе на растежа на бебетата и да предизвика редица заболявания.  

С оглед на нарастващите температури, УНИЦЕФ призовава правителствата в Европа и Централна Азия да предприемат спешни действия за: 

1. Интегриране на стратегии за намаляване на въздействието на горещите вълни, включително чрез Национално определени приноси, Национални планове за адаптация  и политики за намаляване на риска от бедствия и управление на бедствия, като децата заемат централно място в тези планове. 

2. Инвестиране в планове за действие за превенция на здравето на децата при горещини в първичната здравна помощ, както и за оказване на адекватна помощ при заболявания на децата, свързани с горещините. 

3. Инвестиране в системи за ранно предупреждение, включително системи за предупреждение за високи температури. 

4. Адаптиране на учебните заведения, като се намалят температурите в зоните, където децата играят, а учителите придобиват умения за реакция при топлинен удар. 

5. Адаптиране на градоустройството и инфраструктурата, така че сградите, особено в най-уязвимите общности, да са оборудвани с цел минимизиране на излагането на топлина. 

6. Осигуряване на безопасна вода, особено в страните с влошено качество и ограничена наличност на вода. 

„Децата са сред най-уязвимите и непропорционално засегнати от изменението на климата. Кризата с климата е криза на правата на децата. Предприемането на незабавни действия е от съществено значение.“, заяви Кристина де Бройн - представител на УНИЦЕФ в България.

УНИЦЕФ работи с правителства, партньори и общности в целия регион за изграждане на устойчивост срещу горещините. Това включва изграждане на знания и умения сред  учителите, здравните работници в общността и семействата  за реакция при топлинен стрес.