Близо половината от задачите на националното външно оценяване в 10. клас през тази година бяха с практическа насоченост. Това отчете министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков по време на представянето на резултатите на десетокласниците. По български език и литература учениците са се справили много добре със задачите, които изискват повече интегралност на знанието, а по математика – с такива за скорост, разстояние и време, стана ясно от думите му.

„Резултатите на десетокласниците са съизмерими с предходните години, което е положителен сигнал, защото те са се справили с различен тип задачи, които са изисквали от тях да размишляват и да прилагат натрупаните знания в практически ситуации“, отчете още министър Цоков. По български език и литература учениците са получили средно 49,4 точки, което само с 4 стотни по-малко от миналата година. По математика средният резултат е 33,1 т., което е с 1,4 т. по-малко от миналата година. Спадът по този предмет се дължи най-вече на това, че само 1/4 от десетокласниците са успели да решат задачите, свързани с финансова грамотност. Според министър Цоков това е един от акцентите в стъпките, които могат да се предприемат в посока подобряване на обучението на по математика.

В същото време анализът показва, че с около 20% се увеличават десетокласниците, които са получили 100 точки на изпита по математика в сравнение с миналата година. По български език и литература пълен брой точки има само един ученик. Един десетокласник е получил по 100 т. и на двата изпита.

„По български език и литература няма нито една задача за възпроизвеждане“, подчерта министър Галин Цоков. Проверяваха се умения за четене и интерпретация на текст, залагат на два различни източника – непрекъснат текст и таблица. Задачите са изцяло прагматични и близки до ежедневието на учениците и правят връзки с биология и здравно образование и физика и астрономия, химия и опазване на околната среда и география и икономика. Проверяват се умения за анализиране и критично оценяване на проблеми и идеи, за изграждане на теза и подкрепата ѝ с аргументи, за познаване и прилагане на книжовноезиковите норми.

Около 90% са десетокласниците, които успешно определят тема на текст, свързан с ежедневието, извличат информация и се ориентират в смисъла му. Също толкова работят по задачите със свободен отговор като постижимостта на тези въпроси е средно около 60%, показва анализа.

По математика задачите бяха свързани със скорост на движение, среден успех, спортно състезание, конструиране на съоръжения, финансова грамотност, височина на недостижими обекти. Проверяваха се умения за оценка на ситуация и представянето ѝ чрез формули и конструкции, идентифициране и решаване на проблем, избор на решение и аргументирането му, приложение на математически модели в практиката, разпознаване на зависимости и закономерности, логическо и пространствено мислене, наблюдателност и умения за работа с числа и числови редици.

Един от изводите е, че десетокласниците се чувстват най-уверени при решаване на традиционни задачи, свързани с път, скорост и време и големина на ъгли в триъгълник. За разлика от предходната година около от 2/3 от учениците са се справили успешно и при задачи за разчитане, интерпретиране и оценяване на статистическа информация, представена с графики или с диаграми.

Учениците в някои региони са показали по-добри резултати и по двата предмета: София-област, Търговище, Перник, Бургас, Ямбол, Плевен. Понижение има в София-град, Благоевград, Габрово, Разград, Видин, Кърджали, Силистра и Пловдив, като предстои да бъде направен анализ за причините.

Министър Цоков припомни, че в края на миналата година МОН пое ангажимент да започне плавна промяна във формата на изпитите за националното външно оценяване. Тя стартира от тази година с въвеждането на повече практическа насоченост в тестовете на десетокласниците без да се излиза от учебното съдържание за 10. клас. Предвижда се от следващата учебна година подобен да е форматът на НВО и за децата от 4. клас. Учениците, които в момента завършват 5. клас, ще бъдат първият випуск, който ще се яви по новия формат на изпита след 7. клас (през учебната 2025/2026). „Промените в образованието трябва да се основават на анализ, предвидимост и еволюция на натрупания опит. Затова и направихме този план, за да имат време учениците да се адаптират към новия формат на изпит и да бъдат още по-успешни на него, защото целта е да измерваме знания и умения, приложими в живота“, обясни министър Цоков.