Европа на регулациите и ювелирното усъвършенстване на правилата убива креативността. Напредъкът на човечеството се дължи на големите революционни открития на европейци и на Европа. Сега цялата енергия на европейските институции отива в това да се създават нови и нови правила. Европейската администрация произвежда три пъти повече законодателни документи, отколкото националните правителства могат да поемат и приложат. Липсва задълбочен анализ на въздействието на европейските политики, които все повече не се харесват на европейските граждани. Това заяви вицепрезидентът Илияна Йотова на конференцията „Европейският съюз: Накъде след изборите за Европейски парламент“. Събитието беше организирано от Института за икономика и международни отношения и Фондация „Фридрих Еберт“.

В изказването си Илияна Йотова акцентира върху причините за ръста на доверието за крайнодесни партии. „Напрежението се трупаше с години, а т.нар. традиционни партии не искаха да го забелязват и да го признаят. Опасявам се, че прилаганата преди години формула за изграждане на санитарен кордон, който да възпре крайните, сега няма да е работещ“, подчерта тя. Сподели и друго опасение – страховете от засилване на крайната вълна в Европа да стопират важни процеси като например приемането на България в еврозоната и Шенген.

Вицепрезидентът посочи основните грешки в предизборните кампании на т.нар. автентични партии и крайните партии. „Традиционните партии бягат от обвързването на европейски с национални политики. Тази ниша използват крайните партии и засилват негативните краски на европейските политики и наболелите пред европейците въпроси. Традиционните партии се фокусираха върху страховете от крайната десница, вместо върху решенията на реалните проблеми на хората“, заяви Йотова, като отбеляза, че в редица държави европейската кампания е минала под знака на националното предвид настоящи или предстоящи местни или парламентарни избори. „Основни национални проблеми станаха и доминиращи в кампанията за евроизборите. Липсваше интерес към големите теми“, посочи вицепрезидентът и определи социалната тема като големия отсъстващ. Регионализирането на европейските политики също според Йотова е белег на отминалите европейски избори – войната в Украйна например присъстваше неравномерно в дебатите в различните държави в зависимост от географското им положение.

Вицепрезидентът определи мандата на Европейската комисия на Урсула фон дер Лайен като един от най-слабите, но все пак изтъкна определени успехи в областта на цифровата регламентация и политиките за постигане на по-голяма автономност на Европейския съюз по отношение на производство. Йотова не посочи сред успехите шумно прокламираната Зелена сделка заради поставените твърде амбициозни цели, без да се отчита процесът по постигането им и последствията от тях.

Сред основните предизвикателства пред ЕС вицепрезидентът открои необходимостта от по-голямо доверие на европейските граждани в ефективността на предлаганите политики, постигането на по-голяма сигурност във всички аспекти на живота. Йотова постави въпроса за адаптивността на европейските политики към променящите се реалности, като посочи за пример Пакта за стабилност и растеж, който предвижда задължението от 3% бюджетен дефицит, но без режим на санкции при неизпълнение. Вицепрезидентът посочи необходимостта от реформа на критериите за членство в еврозоната, на европейските икономически и финансови политики, дори и на договорите за ЕС, защото част от тях са изживели времето си.

„Крайно време е България да спре да се държи като държава от периферията на ЕС, да предлага и защитава позиции. Така и не разбрахме какви позиции защитава страната ни напоследък на големи международни форуми като срещата в Швейцария или неформалната лидерска среща в Брюксел вчера. Каква е позицията ни за следващия председател на Европейската комисия, какво е виждането ни за най-спешните пред ЕС политики, за какъв ресор на българския еврокомисар ще се борим“, заяви Илияна Йотова и изрази надежда българските представители в ЕП да бъдат добре подготвени.