1536 г. – Втората жена на крал Хенри VIII, кралица Ан Болейн, е обезглавена в Лондон за прелюбодеяние, кръвосмешение и държавна измяна.

1568 г. – По нареждане на английската кралица Елизабет I Тюдор кралицата на Шотландия Мария Стюарт е заточена в замъка Фотеринг.

1571 г. – Основан е град Манила във Филипините.

1604 г. – Основан е град Монреал.

1643 г. – Френско-испанска война: френските войски начело с принц Луи II дьо Конде разбиват испанците в битката при Рокроа.

1649 г. – Англия е обявена за република (до 1660 г.).

1712 г. – Петър I премества столицата на Русия от Москва в новопостроения Санкт Петербург.

1802 г. – Наполеон Бонапарт учредява най-високия орден на Франция – Орден на почетния легион.

1876 г. – След 9-дневно сражение башибозук и османска войска превземат Дряновския манастир, отбраняван героично от четата на Бачо Киро и Поп Харитон.

1894 г. – Създадено е правителство с министър-председател Константин Стоилов.

1919 г. – Мустафа Кемал Ататюрк се премества от Истанбул в Самсун с група последователи, за да се противопостави на турското правителство, което става причина за избухване на гражданска война в Турция.

1922 г. – В СССР е създадено пионерско движение за децата на възраст от 10 до 15 години.

1934 г. – Извършен е Деветнадесетомайският преврат в България.

1941 г. – Втората световна война: Съветският разузнавач в Япония Рихард Зорге предупреждава Москва за подготвяното от Нацистка Германия нападение над СССР на 22 юни.

1941 г. – Втората световна война: Първа армия получава заповед да окупира Беломорска Тракия.

1945 г. – Втората световна война: Във Фленсбург е арестуван един от главните военнопрестъпници на нацистка Германия – Алфред Розенберг.

1951 г. – В Париж Ален Бернарден създава кабаре „Крейзи Хорс“.

1961 г. – Програма Венера: Съветският космически апарат Венера 1 става първият човешки предмет, който прелита близо до друга планета (Венера) (контакът с него е загубен преди месец).

1967 г. – Военната авиация на САЩ за първи път бомбардира столицата на Северен Виетнам, Ханой.

1971 г. – Програма Марс: Съветският съюз изстрелва Марс 2.

1986 г. – Армейски части на ЮАР нахлуват по земя и по въздух в Ботсвана, Замбия и Зимбабве в преследване на партизани от Африканския национален конгрес.

1990 г. – Проведена е първата национална конференция на СДС.

1991 г. – От Унгария се изтеглят последните съветски войски.

2005 г. – Партията на европейските социалисти (ПЕС) приема БСП за пълноправен член.

Родени на 19 май

1476 г. – Елена Ивановна, велика литовска княгиня и кралица на Полша († 1513 г.)

1593 г. – Якоб Йорданс, фламандски художник († 1678 г.)

1611 г. – Инокентий XI, римски папа и светец († 1683 г.)

1744 г. – Шарлота фон Мекленбург-Щрелиц, кралица на Обединеното кралство († 1818 г.)

1762 г. – Йохан Готлиб Фихте, германски философ († 1814 г.)

1795 г. – Джонс Хопкинс, американски бизнесмен († 1873 г.)

1839 г. – Йозеф Мария фон Радовиц, германски дипломат († 1912 г.)

1860 г. – Виторио Орландо, министър-председател на Италия († 1952 г.)

1881 г. – Янко Стоянчев, български юрист и политик († 1927 г.)

1881 г. – Мустафа Кемал Ататюрк, първи президент на Турция († 1938 г.)

1884 г. – Димо Кьорчев, български философ и литературен критик († 1928 г.)

1884 г. – Петър Ников, български историк († 1938 г.)

1888 г. – Владимир Конашевич, руски художник († 1963 г.)

1890 г. – Хо Ши Мин, виетнамски революционер, политик и държавник († 1969 г.)

1891 г. – Иван Велков, български археолог († 1958 г.)

1892 г. – Константин Паустовски, руски писател († 1968 г.)

1894 г. – Хенинг Шьонфелд, немски офицер († 1958 г.)

1900 г. – Стоян Вардарски, български революционер († 1975 г.)

1902 г. – Рамон Енсинас, испански футболен треньор († 1967 г.)

1906 г. – Адолф Айхман, нацистки офицер († 1962 г.)

1910 г. – Любчо Арсов, югославски и македонски политик († 1986 г.)

1914 г. – Макс Перуц, австрийско-британски микробиолог, Нобелов лауреат († 2002 г.)

1925 г. – Малкълм Екс, американски борец за правата на чернокожите († 1965 г.)

1925 г. – Пол Пот, камбоджански диктатор († 1998 г.)

1930 г. – Жан-Луи де Рамбюр, френски журналист († 2006 г.)

1931 г. – Боб Андерсън, британски мотоциклетен и автомобилен състезател († 1967 г.)

1933 г. – Едуард де Боно, малтийски писател

1935 г. – Фриц Рудолф Фриз, немски писател († 2014 г.)

1938 г. – Веселин Димитров, български журналист и педагог († 2009 г.)

1941 г. – Нора Ефрон, американска писателка, сценарист и режисьор († 2012 г.)

1943 г. – Димитър Пейчев, молдовски и български художник

1945 г. – Пит Тауншенд, британски рок музикант (The Who)

1946 г. – Микеле Плачидо, италиански актьор

1946 г. – Антони Славински, български политик

1954 г. – Фил Ръд, австралийски барабанист (AC/DC)

1956 г. – Венцислав Инкьов, български шахматист

1957 г. – Мая Бабурска, българска актриса

1963 г. – Кристин Димитрова, българска писателка

1963 г. – Хайнц Вайкселбраун, австрийски актьор

1965 г. – Михаил Билалов, български актьор и водещ

1968 г. – Тео де Рад, южноафрикански програмист

1970 г. – Валери Славчев, български рок музикант

1970 г. – Петър Кауков, български актьор и театрален режисьор

1972 г. – Дженни Сесилия Берггрен, шведска поп-певица (Ace of Base)

1972 г. – Мая Бежанска, българска актриса и певица

1972 г. – Йозджан Дениз, турски актьор и певец

1976 г. – Тодор Янчев, български футболист

1977 г. – Мануел Алмуния, испански футболист

1977 г. – Наталия Орейро, аржентинска певица и актриса

1979 г. – Андреа Пирло, италиански футболист

1979 г. – Диего Форлан, уругвайски футболист

1981 г. – Матеуш Даменцки, полски актьор

1983 г. – Ийв Ейнджъл, унгарска порно актриса и модел

1988 г. – Юлиян Куртелов, български футболист

1995 г. – Силвана Чаушева, българска волейболистка

2015 г. - Инфлацията в Обединеното кралство за 2015 г. е отчетена като отрицателна за първи път от 1960 г