25.04 – 15.05.2024 г.

„Няма синьо без жълто и без оранжево”

/Ван Гог/

Изложба живопис на

РЕНЕТА ПАВЛОВА

18.30 часа 25.04./четвъртък/ 2024 г.

Варна, ул. „Охрид” 22, галерия „Арт Маркони”

Преди две години Ренета Павлова отвори вратата на провокациите с идеята, че творецът винаги може да черпи вдъхновение от най-добрите. С един от акцентите в изложбата си, тя хвърли ръкавица на Маурицио Кателан, поредният художник, обявил края на изкуството и връщането ни в консуматорството, залепвайки банан с тиксо и обявявайки го за произведение на изкуството. Ренета Павлова изобрази този опит за оригиналничене и привличане на внимание върху, изрисуваното от нея, копие на „Момичето с перлената обица” на Йоханес Вермеер ван Делфт.

Новата изложба е своеобразно продължение на „Винаги има цветя за тези, които искат да ги видят”. За мото тогава тя използва цитат на, един от най-известните представители на модерното изкуство, Анри Матис. Този път заглавието на изложбата е подсказано от Ван Гог – друг колос в живописта. То е по-скоро закачка и желание на авторката да подскаже, че ще стане въпрос за слънчогледи. Няма човек, който при споменаването им, да не асоциира с Ван Гог. Неговата страст към тях, изразена в няколко култови платна, е станала символ за безкрайна слънчева интерпретация.

За разлика от Ван Гог, Ренета използва синьо само в няколко от творбите си и най-вече в портрета на автора, който е своеобразен акцент в експозицията. Всъщност, не по-малко претенции за акцент има и репродукцията на Мона Лиза, на Леонардо да Винчи. Вмъквайки я в композиция със слънчогледи, Ренета прави неповторима и оригинална по свой начин творба, много по - интересна и естетски издържана от станалата популярна, на Марсел Дюшам. /Мона Лиза с брада и мустаци/.

И докато слънчогледите от картините на Ван Гот излъчват усещане за пролет, спокойствие и слънце, в тези, на Ренета, откриваме зрялост, пълнота и щедрост. Те са преминали възторга на цъфтежа, привличащ рояци пчели и насочени обективи, и вече са във фазата на своята есенна зрялост - натежали от плод, смирено приведени, изпълнени в една тоналност с много малко акценти. От „Няма синьо без жълто и без оранжево”, Ренета е навлиза предимно в жълтото, преминава в оранжево и акостира в кафявата гама. В своите слънчогледи Ван Гог е използвал 38 нюанса на жълто. Далеч съм от мисълта да проследя точно колко е използвала Ренета, но със сигурност, тя е уловила емоцията в неговите творби, без да го имитира. Тази завихреност и свободни вълнообразни движения на стебла, цветове и листа, придава усещането за безкрайност, което струи и от картините на Ван Гог Това е всъщност истинската допирателна, в която живописният свят на Ренета се доближава до тази култова тема.