Държавна опера Варна представя „БЪЛГАРИ ОТ СТАРО ВРЕМЕ“

Четвърта постановка в историята на Държавна опера Варна

Премиера на 1, 2 март 2024 г.

РЕЖИСЬОРЪТ НИКОЛАЙ АПРИЛОВ

„Българи от старо време“, много пъти съм казвал, е българската версия на Монтеки и Капулети, враждата между два рода, която се основава на нашето ДНК. В „Българи от старо време“ има всички онези чувства и мисли, които са присъщи и на съвременния българин – благородство, лъжа, щедрост и т.н. Спектакълът се радва на любовта на публиката и това е основната причина да посягам към него и нямам нищо против той да бъде моята запазена марка. Това не е евтина комедия. За съжаление нашият зрител сега е обременен от евтини комедии, които преследват една единствена цел - да печелят публиката с лековато чувство за хумор. Но в „Българи от старо време“ чувството за хумор е друго, то произтича от самобитността на характерите. В комбинация с превъзходната музика се получава една симбиоза между смешното и забавното, с весели и тъжни моменти и това разнообразие от ситуации обогатява възприятието.

Образите на Дядо Либен и Хаджи Генчо са писани за драматични артисти, т.е. за артисти, които се предполага, че владеят по-добре драматичното действие, а останалите герои са замислени за артисти от музикалния театър, които са по-силни в пеенето, но аз съм подбрал такива артисти, които са равностойни и като пеене, и като артистично превъплъщение - Иво Танев, Влади Въргала, Лилия Илиева-Михайлова, Велин Михайлов, все популярни имена, които ще привлекат зрителите.

Това е най-популярната българска оперета. Познавам дъщерята на Асен Карастоянов, която ми разказа, че когато за пръв път изсвирила на пианото произведението на баща си, комисията не го харесала, не разбрала огромния му потенциал. Аз наблягам на всички компоненти, характерни за един театрален спектакъл – декор, костюм, танц. В сегашната, четвърта поред моя постановка на „Българи от старо време“ във Варна, сценографското решение е съвсем различно. Художничката Ася Стоименова направи 3 основни картини, разположени на въртящия се кръг, събрали красотите на българската архитектура от Копривщица, богатската къща на Дядо Либен, по-бедничката на Хаджи Генчо и църквата, която после става част от манастира. Цялото това движение на сцената подхожда на музиката и вярвам, че ще допадне и на публиката.

ИВО ТАНЕВ – ДЯДО ЛИБЕН

„Българи от старо време“ днес биха звучали по-различно. Днес хората сякаш са малко по-груби и таят повече омраза, не че моят Дядо Либен и Хаджи Генчо не си тровят взаимно живота. От двамата Хаджи Генчо е по-голям скъперник, докато моят Дядо Либен е по-ларж, но пък е малко урсуз, чорбаджия, който иска неговото да бъде. Българите обичат „Българи от старо време“, защото те са извор на българското. Любен Каравелов ни показва какви са били ценностите на българина по време на Възраждането, показва хубавите и недотам хубавите черти в нашата народопсихология. Интересно е как ние днес ще прочетем „Българи от старо време“ и дали ще разберем какво сме махнали, какво сме добавили към себе си, 180 години по-късно.

ВЛАДИ ВЪРГАЛА – ХАДЖИ ГЕНЧО

Хаджи Генчо и Дядо Либен са антиподи, двата полюса, които винаги са създавали енергията на времето. Имам големия късмет да играя един от най-забавните герои в българската драматургия. Образът на Хаджи Генчо е еманация на човешките недостатъци, той е българският еквивалент на Чичо Скрудж. Стиснат, хитър, подмолен, той е носител на доста пороци, които обаче умее да владее в своя полза. Той е голям авторитет в собствените си очи. Дядо Либен и Хаджи Генчо са представители на различни обществени прослойки – Дядо Либен е бивш хайдутин, чорбаджия, търговец, а даскалът Хаджи Генчо не е толкова заможен. Неговият основен стремеж е да протака, колкото може годежа на младите, за да си пие по-дълго време от винцето на Дядо Либен. Заради това е готов дори да развали годежа на младите. Ролята е благодатна за пресъздаване, защото недоизкусуреният, при това активен човек, е по-любопитен за актьора. Дори само от един поглед или едно почесване на Хаджи Генчо публиката разбира, че този герой крои нещо. Той принадлежи на групата на софраджиите и авантаджиите, които обаче са честолюбиви и заради това свое честолюбие може да се откажат дори от келепира.

Преди да започнем репетициите, изчетох всичко за пиесата. Всъщност героите на „Българи от старо време“ живеят навсякъде по земята. Но етносът, хореографията и музиката, които носят българска специфика, оказват своето въздействие и пораждат любовта на публиката. „Българи от старо време“ е едно от най-стойностните произведения в българската драматургия.

ЛИЛИЯ ИЛИЕВА-МИХАЙЛОВА - ЯНКА И ВЕЛИН МИХАЙЛОВ - ИВАН

Лилия: Аз играя ролята на Янка, весело и забавно момиче, което хем си върши работата, хем обича да прави дяволийки и върти всички на пръста си, докато мисли как ще се срещне тайно с Иван в сламата . Мечтата ѝ е да се сгоди и да се омъжи за него.

Велин: Аз се превъплъщавам в ролята на Иван, който работи в къщата на Дядо Либен. Ние с Янка сме двигатели на действието, веселата дуетна половинка в оперетата. Заедно сме за втори път в тази оперета и тя за нас е много емоционална и сантиментална. Още в Музикалната академия аз си харесах Лилия, после взаимоотношенията ни минаха през различни периоди, докато един ден Николай Априлов ни покани да изиграем Иван и Янка в неговата тогавашна постановка „Българи от старо време“.

Лилия: Така се породи едно чисто и красиво приятелство между нас, което после прерасна в голяма любов.

Велин: Затова много обичаме „Българи от старо време“ и за нас е чест и радост да играем в този спектакъл.

Лилия: Влезеш ли в репетиции на „Българи от старо време“, всичко в теб вибрира на тази честота и заемеш ли се с нещо в ежедневието, все си припяваш нещо от оперетата. Ние често изпълняваме музикални номера от „Българи от старо време“ и в концерти. Много съм щастлива всеки път, когато се докосна до този спектакъл, тъй като той ни връща в едно време, когато дадената дума е имала тежест. Да кажеш на някого, че го обичаш и да му дадеш думата си, че ще се ожениш за него, е било закон. В днешно време думите нямат същата тежест. За жалост ценностите са избледнели, а „Българи от старо време“ ни припомнят добрите български традиции. Припомнят ни колко е хубаво, когато казваш това, което мислиш и правиш това, което казваш.

Велин: Това е спектакълът, който нас двамата ни кара да се чувстваме горди, че сме българи.

Лилия: А когато облечеш българската носия, влезеш в декора и заговориш езика на „Българи от старо време, се пренасяш ретроспективно във времето назад и това е много вълнуващо и красиво.

БЪЛГАРИ ОТ СТАРО ВРЕМЕ

Оперета от Асен Карастоянов

Либрето Коста Райнов

По повестта на Любен Каравелов

Диригент Стефан Бояджиев

Режисьор Николай Априлов

Сценография и костюми Ася Стоименова

Хореография Радослав Иванов

Диригент на хора Надежда МакКюн

В ролите:

ДЯДО ЛИБЕН – Иво Танев

ДЕЛА – Милена Захариева

ПАВЛИН – Борис Луков, Пламен Михайлов

ХАДЖИ ГЕНЧО – Владислав Карамфилов – Въргала

ЦОНА – Благовеста Статева

ЛИЛЯНА – Мария Павлова, Жана Костова

ИВАН – Велин Михайлов

ЯНКА – Лилия Илиева-Михайлова

ЕРЧО – Мартин Киров

ГЕРЧО – Илко Захариев

ЦИГАНКА – Калина Жекова, Вяра Железова

БАБА ТОДОРА – Даниела Рабчева

КЛЮКАРКИ – Галина Великова, Марина Иванова, Полина Бахчеванова,

Красимира Митева, Миглена Страдалска, Събина Матеева

Хор , оркестър на Държавна опера Варна

Със специалното участие на Танцов ансамбъл „Одесос” при МВР – Варна

ПРИЯТЕЛИ: 0.1 + 0.1	Бургас Казанлък Монтана Сандански	BG16RFOP002-2.073-1758-C01
Moreto.net във Facebook