Събития:

1358 г. – По време на Парижкото въстание граждани превземат кралския дворец.

1540 г. – Мари дьо Гиз е официално коронована за кралица на Шотландия.

1635 г. – Създадена е Френската академия по заповед на кардинал Ришельо.

1825 г. – Русия и Великобритания определят границата между Аляска и Канада.

1831 г. – Мария-Анна Савойска и Фердинанд I се венчават във Виена в катедралата на кардинала на Оломоуц.

1840 г. – Град Форт Уейн получава статут на град.

1848 г. – С антиправителствен митинг в Париж започва Френската революция.

1887 г. – Екзекутирани са участниците в Офицерския бунт в България.

1892 г. – За първи път е изнесена комедийната пиеса на Оскар Уайлд „Ветрилото на лейди Уиндърмиър“.

1897 г. – Държавата въвежда задължителен депозит от всички печатни произведения в народните библиотеки в София и Пловдив.

1899 г. – Статутът на българското дипломатическо представителство в Белград е изравнен с този на независимите държави.

1901 г. – Открито е 11-ото Обикновено народно събрание.

1911 г. – Канада гласува да остане в състава на Британската империя.

1928 г. – Със спектакъла Копелия се поставя началото на българския балет.

1932 г. – Нацистите избират Хитлер за кандидат-президент.

1943 г. – Холокостът и България: България сключва договор с Германия за поетапна депортация на българските евреи в концентрационни лагери.

1945 г. – Вселенската патриаршия в Цариград отменя схизмата против Българската православна църква и провъзгласява автокефалността ѝ.

1952 г. – Тържествено е открит на гранитен постамент бронзов паметник на Александър Пушкин в естествен ръст, изработен от Петко Задгорски, в Морската градина на Бургас.

1956 г. – Елвис Пресли за първи път попада в музикалния хит парад с песента Heartbreak Hotel.

1957 г. – Австралийският плувец Джон Конрадс започва серията си от шест световни рекорда, поставени за 2 дни.

1965 г. – Състои се премиерата на българския игрален драматичен филм „Краят на една ваканция“.

1967 г. – Сухарто става президент на Индонезия на мястото на Сукарно.

1967 г. – Състои се премиерата на българския игрален драматичен филм „Най-дългата нощ“.

1972 г. – Президентът на САЩ Ричард Никсън посещава Китай за разговори на високо равнище.

1974 г. – Пакистан признава Бангладеш за независима държава.

1974 г. – Състои се премиерата на българския игрален филм „Баща ми бояджията“.

1975 г. – Извършен е първият полет на Су-25.

1980 г. – Стартира телевизионното предаване „Минута е много“.

1981 г. – Иран освобождава трима английски мисионери.

1991 г. – Народно събрание приема Закон за аграрна реформа – връщане на земята на бившите ѝ собственици.

1993 г. – Българският хелзинкски комитет е приет за член на Международната хелзинкска федерация по правата на човека.

1997 г. – Учредена е политическата формация Българска евролевица.

1998 г. – Официално са закрити Осемнадесетите зимни олимпийски игри в Нагано, Япония.

1999 г. – Пуснат е I-mode в Япония.

1999 г. – Подписана е българо-македонска декларация за уреждане на езиковия спор между двете държави.

2007 г. – Сен Мартен и Сен Бартелми получават статут на отвъдморска общност на Франция.

2011 г. – Земетресение с магнитуд 6,3 по Рихтер удря град Крайстчърч по обед в 12:51 часа местно време.

Родени:

1403 г. – Шарл VII, крал на Франция († 1461 г.)

1440 г. – Владислав Постум, крал на Унгария († 1457 г.)

1514 г. – Тахмасп I, ирански шах († 1576 г.)

1732 г. – Джордж Вашингтон, първи президент на САЩ († 1799 г.)

1749 г. – Йохан Форкел, германски композитор († 1818 г.)

1771 г. – Винченцо Камучини, италиански художник († 1844 г.)

1785 г. – Жан Пелтие, френски физик († 1845 г.)

1788 г. – Артур Шопенхауер, германски философ († 1860 г.)

1819 г. – Джеймс Ръсел Лоуел, американски поет († 1891 г.)

1824 г. – Жул Жансен, френски астроном († 1907 г.)

1840 г. – Август Бебел, немски политически деец († 1913 г.)

1857 г. – Робърт Бейдън-Пауел, основател на скаутското движение († 1941 г.)

1857 г. – Хайнрих Херц, германски физик († 1894 г.)

1868 г. – Мелетий Велешки, български духовник († 1924 г.)

1875 г. – Ела Шарп, английски учител († 1947 г.)

1886 г. – Хуго Бал, немски поет († 1927 г.)

1889 г. – Робин Джордж Колингуд, британски философ († 1943 г.)

1893 г. – Сава Киров, български дипломат († ? г.)

1895 г. – Виктор Раул Ая де ла Торе, перуански политик († 1979 г.)

1897 г. – Иван Михайлов, български генерал († 1982 г.)

1897 г. – Карол Сверчевски, полски политик († 1947 г.)

1897 г. – Леонид Говоров, съветски маршал († 1955 г.)

1899 г. – Дечко Узунов, български художник († 1986 г.)

1900 г. – Луис Бунюел, испански режисьор († 1983 г.)

1900 г. – Никола Дончев, български политик († 1978 г.)

1903 г. – Бела Грунбергер, френски психоаналитик († 2005 г.)

1903 г. – Франк Рамзи, английски математик († 1930 г.)

1905 г. – Виктор Сапарин, руски писател († 1970 г.)

1908 г. – Жана Николова-Гълъбова, български учен († 2009 г.)

1910 г. – Факира Мити, български илюзионист († 1989 г.)

1920 г. – Иван Дуриданов, български лингвист († 2005 г.)

1921 г. – Джулиета Мазина, италианска актриса († 1994 г.)

1921 г. – Жан-Бедел Бокаса, централноафрикански диктатор († 1996 г.)

1923 г. – Юлия Огнянова, български режисьор († 2016 г.)

1925 г. – Иван Шулев, български актьор († 2002 г.)

1927 г. – Флоренцио Кампоманес, филипински шахматист († 2010 г.)

1930 г. – Джулиано Монталдо, италиански режисьор

1932 г. – Едуард Кенеди, американски сенатор († 2009 г.)

1935 г. – Данило Киш, писател († 1989 г.)

1935 г. – Кирил Боянов, български учен

1935 г. – Мат Коел, американски неонацист († 2014 г.)

1937 г. – Джоана Ръс, американска писателка († 2011 г.)

1943 г. – Тери Игълтън, британски литературен теоретик

1943 г. – Хорст Кьолер, германски политик

1944 г. – Виктор Михайлов, български политик

1948 г. – Джон Аштън, американски актьор

1949 г. – Ники Лауда, американски пилот от Формула 1 († 2019 г.)

1950 г. – Христо Карастоянов, български писател

1953 г. – Ромас Каланта, литовски студент († 1972 г.)

1957 г. – Милко Ковачев, български политик

1958 г. – Спиридон Скембрис, гръцки шахматист

1958 г. – Уди Адам, израелски офицер

1959 г. – Кайл Маклоклан, американски актьор

1959 г. – Михаил Гуревич, турски шахматист

1962 г. – Стив Ъруин, австралийски естественик († 2006 г.)

1967 г. – Зинат Пирзаде, шведска актриса

1969 г. – Хоакин Кортес, испански танцьор

1970 г. – Саид-Магомед Какиев, чеченски военен командир

1971 г. – Михаил Юмерски, български футболист

1972 г. – Майкъл Ченг, американски тенисист

1972 г. – Роландо Виясон, оперен певец

1973 г. – Пламен Кралев, български автомобилен състезател

1973 г. – Шота Арвеладзе, грузински футболист

1974 г. – Амиран Муджири, грузински футболист

1974 г. – Валери Йорданов, български актьор

1974 г. – Джеймс Блънт, английски музикант и изпълнител

1975 г. – Дрю Баримор, американска актриса

1975 г. – Нели Ифандиева, българска телевизионна водеща

1980 г. – Милен Добрев, български щангист († 2015 г.)

1982 г. – Джена Хейз, американска порнографска актриса

1984 г. – Бранислав Иванович, сръбски футболист

1985 г. – Лариса Рикелме, парагвайски модел

1986 г. – Марк Алън, ирландски професионален играч на снукър