Писането на една и съща дума отново и отново с курсив може да събужда не много хубави спомени за някои, но ръкописът може да засили свързаността между регионите на мозъка, някои от които са замесени в ученето и паметта, показва ново проучване.

Когато бяха помолени да напишат думи на ръка, студентите показаха повишена свързаност в мозъка, особено в мозъчните вълни, свързани с формирането на паметта, съобщават изследователи на 26 януари в Frontiers in Psychology . Откритието допълва нарастващите доказателства за ползите от ръкописното писане и може да даде основа на закони, които прилагат учебни програми за ръкописно писане, като наскоро приетия в Калифорния закон, изискващ преподаването на курсив от 1 до 6 клас.

Новото проучване показва, че „има фундаментална разлика в мозъчната организация за писане на ръка, за разлика от писане“, казва Рамеш Баласубраманиам, невролог от Калифорнийския университет, Мърсед, който не е участвал в проучването.

Множество предишни изследвания показват, че писането на ръка подобрява правописната точност , извикването на паметта и концептуалното разбиране . Учените смятат, че бавният процес на проследяване на букви и думи дава на хората повече време за обработка на материала и за учене.

В новото проучване психолозите Одри ван дер Меер и Рууд ван дер Уел, и двамата от Норвежкия университет за наука и технологии в Трондхайм, набират студенти от университета и поставят електроди на главите им. Изследователите помолиха учениците да напишат или да напишат на ръка с курсив с дигитален химикал дума, която се появява на екрана на компютъра. Сензори записват електрическата мозъчна активност, докато участниците изпълняват всяка задача.

След това учените потърсиха кохерентност, която е, когато две области на мозъка са активни с еднаква честота на електрически вълни по едно и също време. Този параметър може да разкрие силата на функционалната свързаност между различните региони в мозъка. С почерка изследователите са забелязали повишена активност, по-специално в нискочестотните ленти, наречени алфа и тета, не само в очакваните двигателни области, дължащи се на движението, но също и в други, свързани с ученето. Доказано е, че тези нискочестотни ленти поддържат процесите на паметта. Когато екипът сравни двете задачи, разбра, че ръкописът увеличава свързаността между париеталните области на мозъка, които участват в сензорната и двигателната обработка, и централните, много от които участват в паметта. Тези открития предполагат, че има различни процеси на мозъчна активация, които се случват, докато човек пише ръкописно.

Изследователите твърдят, че този тласък на стимулация улеснява ученето, защото тези специфични вълни между тези области са замесени в формирането и кодирането на паметта .

Тъй като екипът не е тествал дали участниците са запомнили думите, все още не е ясно как точно повишената активност влияе върху ученето, казва психологът Катлийн Арнолд от университета Радфорд във Вирджиния. „[Проучването] изисква някои последващи действия, за да се види какво точно причинява тези разлики в свързаността и дали те отразяват или не резултатите от обучението.“

Баласубраманиам също отбелязва, че е възможно разликите в мозъчната активация да се дължат просто на уникалното движение, необходимо за въвеждане или писане. „Но все пак трябва да започнем отнякъде и това са първите резултати, които всъщност показват, че тези две неща имат различни модели на мозъчно активиране.“

И въпреки че писането на ръка може да помогне в процеса на учене, писането често е по-лесно, по-бързо и по-практично. Следователно учениците и учителите трябва да обмислят поставената задача, за да информират решението си да пишат на ръка или да пишат, казва ван дер Меер.

Въпреки необходимостта от повече проучвания за определяне на оптималната стратегия за учене, експертите казват, че писането на ръка не трябва да изоставя в дигиталната ера. „[Училищата] трябва да въведат повече писменост в дизайна на учебните програми“, казва Баласубраманиам.

Ван дер Меер се съгласява. „[Писането] е толкова добро за [младите] мозъци, така че не трябва да използваме [това поколение] като опитни зайчета, за да видим как техните мозъци ще работят, ако не пишат ръкописно, казва тя. „И за тях е важно да могат поне да напишат списък с хранителни стоки или любовно писмо. Наистина мисля, че това е важно за нас, хората.