По посока към Каварна нещата се изясняват – пред очите ни е цяла гора ветрови генератори. Местните обясняват, че непрекъснато се търсят нови полета за още пилони. Очаква ни обаче изненада - перките на някои генератори не се въртят и следователно не произвеждат нищо.
Ветровете ли са виновни, турбините на върха на пилоните ли?
Едно от любопитните звена на варненския ТУ е центърът „Енергия, природа, Балкан”. Наред с другите актуални проекти там се изследва потенциалът на вятъра и слънцето в Североизточна България и по поречието на Дунав. Целта на научната разработка е витлата на всички ветрогенератори в региона непрекъснато да се въртят и да произвеждат електроенергия. Координатор на проекта е доц. д-р Венцислав Вълчев от катедра „Електронна техника и микроелектроника”. Участник е в 6 международни проекта, включително един на НАТО. От десетките му публикации на английски език най-значима е книгата „Inductors and Transformers for Power Electronics”, издадена в САЩ в съавторство с професора от университета в Гент, Белгия, Алекс ван ден Босше. Книгата е водеща по продажби в света в своята област.
УСЛОВИЕ
От първостепенно значение е височината, на която е монтиран генераторът
ЩЕДРОСТ
Картите, които ще изработим за поведението на вятъра по места, ще са достъпни за всеки
- Доцент Вълчев, възможно ли е да поставим вятъра под контрол, за да са в състояние ветрогенераторите да използват неговия потенциал?
- Да командваме вятъра, разбира се, е невъзможно. Но можем да изучим поведението му, интензитета, полетата, където обича да се вихри най-постоянно. За това трябва да имаме по-пълна научна информация. Някъде в Добруджа селски стопани казали на съответния инвеститор, че по техните ниви страшно много духа. И не го излъгали, но когато човекът хвърлил парите си да „лови” вятъра, се оказало, че те наистина са отишли „на вятъра”. Защото е нямало откъде да получи научната, истински компетентна информация.
- Но метеорологичните данни сочат извънредно силни ветрове по местата около Каварна, Шабла, Балчик.
- Така е. Но тези данни не отбелязват височината на ветровите вихри, защото досега се правеха изследвания на височина само 3 – 7 метра от повърхността на земята. При това на твърде малко места. Под тази височина ветровете могат да се вихрят денонощно, пилонът да е монтиран на най-буреносното поле и въпреки това витлата му да не помръдват. От първостепенно значение е височината, на която се извисява генераторът. Най-оптималната е 40, 60 до 80 метра, където е промишлено „интересният” вятър. Но липсват данни, както и съответните карти, атласи.
- Разкажете по-подробно за разработката на университетския колектив.
- В момента установяваме местата, където ще поставим 60-метрови мачти с датчици, до 20 на брой, които ще ни дават данни за поведението на вятъра. Картите, които ще изработим въз основа на тази информация, ще са достъпни за всеки инвеститор. Но ще е необходимо година време, за да имаме достатъчно натрупване на данните.
Изключително важно е от кои точки мачтите ще ни дават сведения. Ще ползваме данните и от наличните генератори в Добруджа. Информацията от датчиците ще обработваме чрез закупения софтуер уиндпро за енергийната плътност на вятъра по места.
- Кой финансира проекта и кой го ръководи?
- Финансирането е от фонд „Научни изследвания” на МОН. Ръководител на проекта, иначе казано човекът, който поема отговорностите, е ректорът на университета доц. д-р Овид Фархи. Колективът по разработката ни е от 20 души, както и 6-има от партньорски фирми. Много ни помагат също контактите със сродни университети в Германия, Белгия, Швейцария, Англия.
- Повечето наши вятърни турбини за електричество са втора ръка датско производство. Достатъчно надеждни ли са?
- Датчаните ни ги продават не защото са износени, а защото са си произвели още по-добри. А за такива не ни достигат средства. Дания е една от най-напредналите страни по отношение на ветровата енергия. Там тя е достигнала 30 процента. В страната са построени много генератори на 2 - 3 км навътре в морето, където не пречат на никого и ветровете са най-силни. Но това засега е твърде скъпа за нас начална инвестиция, която по принцип се изплаща след десетки години. Норвегия пък е стигнала още по-далеч в използването на морето. Тяхна фирма разработва в момента проект за първия в света плаващ ветрогенератор, който ще може да се придвижва към най-успешния вятър. Скъпо, но ефективно. Надеждата е, че и ние след време ще навлезем в морето.
- Доколко скъпи, но и доколко ефективни са нашите предимно втора ръка генератори?
- Новите струват до 3 млн. долара в зависимост от мощността. При 1 мегават цената на инсталацията ще е 1 милион долара. Разбира се, втората ръка продукти са значително по-евтини, като нашите инсталации най-често са с мощност над 700 киловата. По-големият проблем обаче е до каква степен генераторът ще използва инсталираната си мощност, т.е. каква енергия от вятъра ще бъде усвоявана. Само 1 м/сек в повече от скоростта му води до почти двукратно увеличение на получената енергия. И съответно на печалбата за инвеститора, от когото НЕК е задължена да изкупува преференциално предложеното екоелектричество.
- ЕС ни задължава да използване ветрогенератори. Но ни задължава и по екологичната мрежа „Натура 2000” за пътищата на птиците. Не се ли подлагаме на опасност от санкции, ако там започнат да падат мъртви птици?
- Разбира се, че трябва да отчитаме и фактора птици. Но в това отношение не би следвало да са водещи емоционалните реакции, а натрупаният световен опит. В Калифорния например преди 3 десетилетия бе изграден огромен ветропарк, където вятърът е редовен и силен. В началото там започнали да умират или да бягат гризачите, падали мъртви птици, хората заболявали. Изяснило се, че причината не е в генераторите, а в неразумното им струпване на едно място, в случая над 1000. Така се получава наслагване на инфразвуци над допустимите граници. Затова турбинните полета трябва да отстоят на достатъчно разстояние едно от друго и да са под 1000 броя в едно поле. Колкото до отстоянията между самите генератори, те трябва да са 3 до 5 пъти по-големи от диаметъра на роторните перки. Така земеделското стопанство не търпи особени загуби. Между пилоните могат да се движат трактори и комбайни, да се садят всякакви култури.