Трябва да има компенсации за секторите, които ще бъдат засегнати при зеления преход. Това каза председателят на Народното събрание Росен Желязков по време на конференцията "Енергийна стратегия на България: План за енергийна сигурност".

"Институциите не трябва просто да разработват поредните планове за енергийни и климатични политики, нужен е национален консенсус къде най-разумно да бъдат вложени средствата от Плана за възстановяване, от Механизма за справедлив преход и как средствата от националните европейски бюджети да бъдат така инвестирани, че да има компенсации за тези сектори, в които цените ще изпреварват доходите", смята председателят на Народното събрание.

Депутати, представители на изпълнителната власт, синдикати и експерти участваха в конференцията „Енергийна стратегия на България: план за енергийна сигурност". Организатор на форума е евродепутатът от Групата на прогресивния алианс на социалистите и демократите Цветелина Пенкова. Пред участниците бяха представени български иновации в областта на възобновяемите източници на енергия, енергийна ефективност и устойчиви практики, както и приложението им в индустрията и икономиката.

"Трябва да гледаме на бъдещето на българската енергетика като на цивилизационен избор. Зеленият преход има мащабни морални измерения за постигане на по-добро, по-справедливо и по-устойчиво бъдеще. Ние политиците изразяваме и своето безпокойство и трябва да вземем предвид и опасенията на тези, които са обезпокоени от затварянето на въглищните централи, от загубата на работни места и от покачаване на цените на енергията", заяви Желязков.

"Дългосрочните предимства и ползи от зеления преход са несъмнени, но ние, политиците, изразяваме и своето безпокойство и трябва да вземем предвид и опасенията на тези, които са обезпокоени от затварянето на въглищните централи, от загубата на работни места или от покачване на цените на енергията", коментира Росен Желязков.

"Трудностите и предизвикателствата трябва да бъдат споделени и понесени солидарно. Европа не може и не трябва да си позволи да мине през тези гигантски промени без да осигури условия за справедлив преход", каза още Желязков.

Според него енергийното бъдеще на България е тема на все по-задълбочени и критични дискусии.

"Като говорим за енергийна стратегия и план за енергийна сигурност, имаме няколко ключови послания: постигането на широк обществен консенсус по отношение на проекта за стратегия за устойчиво енергийно развитие на България с хоризонт до 2050 г.; сигурност на енергийните доставки и мрежова инфраструктура; устойчиво използване на местните енергийни ресурси; децентрализация; енергийна ефективност; силен фокус върху новите технологии, развитие на ядрената енергетика и др. Едно от основните предизвикателства е преходът към нисковъглеродната енергетика", смята той.

Според Желязков важно за страната ни е Националният план за възстановяване и устойчивост, който концертира близо 60 % от всички финансови ресурси за зелен преход и мерки за трансформация в подкрепа на целите в областта на климата до 2026 г., обясни председателят на парламента.