Президентът открои като тревожен факта, че след повече от седем десетилетия на устойчив мир в Европа, отново се води война на континента, която не е предотвратена със средствата на дипломацията. „Истинската сила и ефект на дипломацията е когато тя идва преди бомбите и ги предотвратява, а не след опустошенията и жертвите“, подчерта държавният глава. По думите на президента силата на правото все повече отстъпва пред правото на силата, а политиката за мир отстъпва място на войната като средство за решаване на конфликти. „Агресията на Русия срещу Украйна отприщи разпада на глобалната система за сигурност, изграждана с десетилетия“, посочи още той и открои надигащите се в резултат на това национални интереси, които се опират именно на силата и на въоръжените конфликти като средство за постигане на своите цели при отсъстващата предпазна роля на блокиращите механизми, заложени в разпадащата се система за сигурност.
В изказването си държавният глава открои значението на грешните стратегически преценки и от двете страни на конфликта между Русия и Украйна. „Мъглявото и неадекватно формулиране на политическите цели като денацификация и демилитаризация не успя да бъде преведено от руския генерален щаб в рационална военна стратегия“, посочи президентът и добави, че Русия е допуснала още една голяма грешка в началото на войната, като е подценила волята на украинския народ да отстоява своята свобода и независимост, дори с висока цена. В същото време налице е и подценяване от страна на Украйна и нейните западни партньори на военния и икономическия потенциал на Русия. Президентът припомни твърденията на водещи западни икономисти, експерти, политици и медии, че няколко месеца санкции ще задушат руската икономика, че военният потенциал на Русия е изчерпан. Вместо това военнопромишленият комплекс на Русия днес е в подем, въвеждат се нови технологии, а мобилизационният потенциал на страната е огромен.
„Контранастъплението е най-тежката грешка от гледна точка на стратегическата преценка“, посочи Румен Радев и припомни за възторжените призиви от политици, анализатори и висши военни в медиите, окуражаващи Украйна да прибегне до контранастъпателна операция. По думите на държавния глава именно преди украинското контранастъпление е било най-подходящото време за преговори и търсене на мирно решение, защото Русия е била в подготовка за отбрана и след големи военни и териториални загуби, докато Украйна в подем и с психологическо предимство. Румен Радев посочи, че е споделил тези позиции и с президента на Украйна Володимир Зеленски по време на неговото посещение в София, което съвпадна с началото на контранастъплението. „Този въоръжен конфликт няма военно решение и единственият начин е по-бързо да се седне на масата на преговорите, да се помисли за рационална формула за мир“, подчерта президентът Румен Радев.
По думите на държавния глава настъплението се превръща в хазарт, когато е срещу добре организирана отбрана, със сходни по структура и състав въоръжени сили и когато липсва авиационно превъзходство и съществено технологично предимство. „Цената е голяма – около 100 хиляди жертви само от украинската страна и то само за това контранастъпление, което затъна в калта на окопите, а голяма част от най-новата предоставена техника от всички съюзници от НАТО изгоря в минните полета“, отбеляза президентът и добави, че в същото време не е налице какъвто и да е прогрес на фронтовата линия. „Защо трябваше тези хора да загиват и къде бяха дипломацията, политиката, гражданската отговорност, къде бяха нашите ценности?“, попита президентът.
„Сега става изключително трудно военният конфликт да се решава със средствата на дипломацията, защото Русия, усещайки някакъв военен подем, отхвърля прекратяването на огъня, за да започне преговори“, посочи още държавният глава. Той отбеляза и разочарованието на Запад от това, че въпреки колосалните средства за войната, вложени в подкрепа на Украйна, напредък липсва.
Президентът Румен Радев уточни, че критичните оценки за хода на украинското контранастъпление и неговите резултати не са негови, а са обобщение на позиции на водещи политици, висши военни, анализатори и медии от целия Западен свят - от Америка и Европа. „Надявам се, че това няма да даде повод и на тях да им се постави етикет „путинисти“, защото ние така правим“, отбеляза държавният глава.
По думите на президента налице е сложна дипломатическа дилема – ако войната не бъде прекратена с примирие за започване на преговори, жертвите и разрушенията ще растат, а примирение с отнетите по насилствен начин територии ще означава приемане на решаването със сила на подобни въпроси в наше време. Държавният глава подчерта, че е необходимо намирането на формула, която да гарантира сигурността и на двете страни, без отстъпление пред агресора, но в търсене на пътища за постигане на мир чрез мобилизация на регионални и глобални сили, които имат волята да се гради нов международен ред и нова система за сигурност, базирани на международното право. По думите му същият подход следва да бъде приложен и за войната между "Хамас" и Израел. „На всички вече е ясно, че единственото възможно решение е политическо, в рамките на установяването на две държави според резолюцията на ООН“, посочи президентът.
„Дипломацията представлява алтернативата на войната и проправя пътя за предвидимост в международните отношения“, отбеляза държавният глава и открои ролята на България да бъде активна страна в усилията за издигане на международното сътрудничество, за сплотяване на силите, готови да градят нова система за сигурност, основана на ясни правила. Той призова България да има устойчива външна политика, неподвластна на конюнктурни виждания, теснопартийни интереси и политически пристрастия, която да отчита ключовите национални интереси така, както е записано в Конституцията. „България трябва да развива своя капацитет, така че да може активно да допринася в НАТО и в ЕС за намиране на консенсусни решения и за отстояване на нашия интерес“, заяви Румен Радев и добави, че продължаването на войната в сърцето на Европа и превръщането й в замразен конфликт, както и връщането под някаква форма на сферите на влияние, противоречи на българския национален интерес.