По думите на правния директор на МЗХ – г-жа Петрова, ако България бъде осъдена от Европейския съд, за което вече има устойчива съдебна практика, държавата ни ще трябва да плаща еднократни и периодични глоби, докато не изпълни решението на ЕК за възстановяване на незаконната държавна помощ. По този въпрос г-жа Петрова признава, че към днешна дата от 100 акта на МЗХ за възстановяване на незаконната помощ, по 10 има изпълнение – най-незначителните случаи, по 5 има развалени заменки, 20 акта са отхвърлени от съда по жалби на заменителите, а останалите са все още в съда.
Впоследствие се очаква и втори съдебен иск на ЕК срещу страната ни, с който ще бъде изискано държавата да заплати директно на Комисията размера на невъзстановената незаконна държавна помощ, за което алармирахме още през 2020 и 2021 г. В тази връзка, от ЕК са изтъкнали аргументите, с които в периода 2019-2021 г. от „Зелени закони“ атакувахме МЗХ, че не изпълнява решението на ЕК от 2014 г., а именно:
Оценката на държавата от 80 млн. лева за размера на незаконната държавна помощ при горските заменки от 2007-2009 г. е многократно занижен спрямо реалния размер, който ние тогава оценихме на над 1 млрд. лева (виж тук);
Оценката на държавата от 80 млн. лева е направена на база „неадекватни и необективни“ експертни пазарни оценки, изготвени от фирмата Агролеспроект ЕООД, която се явява в конфликт на интереси, тъй като е собственост и е под прекия контрол на МЗХ (виж тук, тук и тук);
Съдебните експертизи по делата, заведени от заменителите срещу актовете за възстановяване на незаконната помощ с общ размер от 80 млн. лева, са също крайно занижени (дори повече от тези на МЗХ), и също не съответстват на изискванията и методиките за оценка на пазарната стойност и размера на незаконната държавна помощ при горските заменки, описани в Решението на ЕК от 2014 г. (виж тук и тук).
Оценката на държавата от 80 млн. лева е направена на база „неадекватни и необективни“ експертни пазарни оценки, изготвени от фирмата Агролеспроект ЕООД, която се явява в конфликт на интереси, тъй като е собственост и е под прекия контрол на МЗХ (виж тук, тук и тук);
Съдебните експертизи по делата, заведени от заменителите срещу актовете за възстановяване на незаконната помощ с общ размер от 80 млн. лева, са също крайно занижени (дори повече от тези на МЗХ), и също не съответстват на изискванията и методиките за оценка на пазарната стойност и размера на незаконната държавна помощ при горските заменки, описани в Решението на ЕК от 2014 г. (виж тук и тук).
Както посочихме и в наш анализ от 21.04.2020 г., основната причина за занижените държавни и още по-занижени съдебни пазарни оценки е използването от експертните оценители на ограничен брой пазарни аналози, които са или субективно подбрани или ограничително, и които най-често представляват изповядани от частни лица сделки на фалшиви ниски цени, с цел избягване плащането на данъци. По този проблем в края на 2020 г. от „Зелени закони“ изпратихме и гражданска петиция до Европейския парламент с №1111/2020, подкрепена от 59 български граждани. Този ключов проблем, довел до цялата схема с горските заменки и впоследствие до узаконяването им, е критикуван и от Европейския съд по дело С-352/2022, заведено във връзка с преюдициално запитване от 04.05.2022 г. от страна на Административен съд Варна и по искане на МЗХ в хода на едно от делата, заведени от заменителите. В своето решение от 19.12.2023 г., за което съобщи правният началник от МЗХ вчера, Европейският съд потвърждава, че дори да не са имали възможност за застрояване на горските заменки, заменителите са длъжни да върнат незаконната помощ, и че тази помощ трябва да бъде изчислена не сляпо по неадекватни методики в българските закони (напр. Закона за държавната собственост), а по начин, който съответства на реалните пазарни принципи и Решението на ЕК от 2014 г. Нещо повече, в пар. 58 от своето решение съдът в Люксембург изтъква, че „именно запитващата юрисдикция трябва да провери правдивостта на посоченото от нея обстоятелство, че цените по сделките с недвижими имоти на практика се занижават, за да се намали размерът на данъците и нотариалните такси, както и на обстоятелството, посочено от българското правителство в писменото му становище, че продажбите, които могат да се вземат предвид по аналогия, са недостатъчни, за да се осигури надеждно сравняване“.
В заключение директорът на Правната дирекция към МЗХ – г-жа Десислава Петрова сподели, че има огромни притеснения относно изпълнението на Решението на ЕК от 2014 г., тъй като от една страна ЕК настоява държавата да изготви нови правила за определяне на държавната помощ и нови оценки на горските заменки, включително чрез законови изменения, които да гарантират адекватно оценяване, както и бързо и ефективно възстановяване на незаконната държавна помощ от горските заменките. От друга страна, ЕК пита държавата какво и пречи да развали сделките по горските заменки, за да се избегнат всички гореописани проблеми. Отделно г-жа Петрова бе изключително притеснена, че има огромно разминаване и противоречие между исканията на ЕК и българските съдебни решения по замените, българските закони и конституционните права на заменителите и че всичко това води до омагьосан кръг с предизвестен край, като държавата и в момента плаща огромни суми пари за разноски по загубените дела.
На въпросите на депутатите Десислава Танева и Румен Христов относно решението на всички законови и съдебни проблеми с изпълнението на Решението на ЕК от 2014 г., г-жа Петрова заяви, че МЗХ за сега няма ясна идея как да ги реши. Това отново потвърждава нашите сигнали през всички изминали години, че държавата в лицето на МЗХ системно прави всичко възможно да саботира и дори пречи на успешното закриване на наказателната процедура на ЕК по горските заменки, с всички рискове от това България да бъде осъдена за милиони.
За кардиналното разрешаване на ескалиращия проблем със скандалните горски заменки от „Зелени закони“ продължаваме да настояваме да бъде намерен законова начин за разтрогване на всички горски заменки и държавата най-накрая да покани на една маса заинтересованите страни за разработването на работещи решения, за което настояваме също години наред. Както посочи на вчерашното заседание на КЗХГ представителят на Коалицията „За да остане природа“ и „Зелени закони“ – Тома Белев, държавата още утре може да заведе дела за възстановяване на държавната собственост върху заменени горски територии, които по кадастър се водят „плажове“ и „дюни“ (напр. в с. Шкорпиловци, с. Ново Оряхово, град Несебър и др.) и които по Конституция и закон представляват „изключителна държавна собственост“. Положителен прецедент в тази посока е отмяната на горските заменки с обща площ 180 дка до Шабленската тузла, които фирма, близка до Гриша Ганчев, загуби в съда през 2015 г.