Изложбата „Наковалня за сладкодумство" с редки издания на първите български вестници, разпространявани извън пределите на страната преди Освобождението и до Първата световна война, откриха в Регионалната библиотека, предаде репортер на Moreto.net.

В експозицията влизат двайсетина вестника от иначе хилядната колекция на археолога и колекционер Александър Минчев. Някои от тях ги няма дори във фонда на Националната библиотека.

Вестниците, с които разполага събирачът на истории, са натрупани с много труд, много търсене, антиквари, стари тавани и мази, както разказва самият той.

Най-старият вестник в колекцията на археолога, който може да бъде видян и в изложбата в библиотеката, е „Македония" на Петко Славейков от 1868 година.

„Има един хумористичен вестник от 1918 година, списван на ръка от един известен по-късно български художник, който е издавал в окопите на българските войници при Каймакчалан. Дори в Националната библиотека нямат брой от това издание. Може да се каже, че е уникално. Вероятно в наследниците има един брой, но той е от година по-рано. Това са единствените запазени екземпляри", каза още Минчев.

Колекционерът не е броил колко вестника има. По думите са десетки хиляди, защото има и новите от 90-те години, техни първи броеве. Няма специално място, на което да ги събира. Те са толкова много, че някои от тях държи в таванско помещение. Минчев няма любим вестник или история – всички са му любими.

„Първият вестник, който си купих като ученик беше през 1958 година. Той е за Освобождението на България. След това съм си купувал по-специални издания, но не с колекционерска цел. Историята винаги ме е интересувала. Като студент в София до моята квартира жиееше един възрастен мъж, който почина в даден момент. Неговите наследници изхвърлили вещи. Между тях в кофата за боклук видях стари вестници. Направи ми впечатление вестник „Изгрев", който е на партията на Кимон Георгиев, който прави преврата на осми срещу девети септември. Той беше от 1951 година. В историята, която сме учили, всички тези партии, освен Земеделски съюз и БКП, са се саморазпаднали през 1948 – 1949 година, а вестникът е от 2 години по-късно. Това предизвика моя интерес към старите вестници да търся. На практика тогава започнах и продължавам и до днес. Тези вестници са огледало на живота. Това, че след 20 години може би и думата вестник няма да е позната на много от новите поколения, ги прави още по-ценни. Те отразяват действително всички перипетии в историята на човечеството", каза още Минчев.

В изложбата може да бъде видян и брой на издавания от Христо Ботев „Нова България". Пуска го точно преди да тръгне към Околчица. Събира последните си пари и плаща вестника преди да се качи на Радецки. На другия ден взима заем за кръщенето на единственото си дете.