Поредна секторна политика за развитие на Варна и подобряване на благосъстоянието на общността анонсира Блaгомир Коцев. Този път документът касае генерална модернизация на откритите пазари в морската столица, която да им помогне да се конкурират с установените вериги хипермаркети.
За пилотни проекти са избрани двата най-големи пазара – „Чаталджа“ и „Колхозен“, след което моделът се предвижда да бъде приложен и в останалите 3 района на морската столица – „Младост”, „Аспарухово” и „Владиславово”. Като основни мотиви за проекта са посочени правото на достъп на варненци до качествени български продукти на разумни цени и подкрепа на местното производство и дребната търговия.
Съгласно предоставения анализ пазарите бавно биват изтласквани от действащите вериги магазини, които печелят битката за предпочитанията на потребителите най-вече с предоставяни удобства и добра организация. В същото време продуктите на пазарите са произведени предимно в България, с по-ниско съдържание на небиологични съставки и с по-ниски цени при аналогично качество. В тази връзка Коцев коментира:
Налице е ситуация, в която потребителите купуват по-скъпо, при това продукти с преобладаващо небългарски произход, често произведени по индустриален метод, само защото варненските пазари не полагат никакви усилия за адаптация към променените потребителски навици.
Като слаби страни на пазарите в конкурентната битка с хипермаркетите са изведени основно лошата достъпност с автомобил, липсата на опция за локално ползване на количка в процеса на пазаруване и директното излагане на външни атмосферни условия. Затова не е изненада, че разработката заимства част от ефективните проектантски решения, които се ползват тъкмо в големите вериги магазини:
Налице са и новаторски решения, които отговарят на специфичните изисквания в търговията на дребно. Те до голяма степен съхраняват гъвкавостта на пазарите като зона за свободна търговия:
Трябва да се отбележи експертният подход и добрата аргументация на предлаганите мерки. Изрично се подчертава, че изграждането на пазари от нов тип следва да се направи като инвестиция, а не като пореден общински разход и се изтъква, че при правилно управление средствата могат да се възвърнат за срок от 10 години.
В програмата се предвижда прилежащите към пазарите паркинги да бъдат ползвани извън работно време от живущите в съответния квартал. Moreto.net припомня, че и двата пазара („Чаталджа“ и „Колхозен“) попадат в обхвата на синя зона, а по предварителни разчети тази мярка би генерирала около 800 нови паркоместа.
Любопитен е моментът, който е избран за оповестяване на програмата, тъй като в този сезон стокооборотът на пазарите е най-голям и респективно недъзите на организацията и недоволството на потребителите са най-ярки. Вероятно ще последва реакция от кметската администрация, подобна на тази след обявяване на другата обхватна програма от щаба на Благомир Коцев „Парк във всеки квартал“. Напомняме, че тогава от кабинета на Портних побързаха да парират като обявиха, че и те работят върху проекти за паркове. Във връзка с това, Благомир Коцев заяви:
Портних няма право да говори в бъдеще време. Този, който е кметувал 3 мандата, може да разказва единствено за това, което е свършил, а не за това, което тепърва планира. Ако изобщо планира. Варненци се наслушаха на празни обещания от кмета – не бяха кръстовища на 2 нива, лека железница, разширяване на булеварди, конгресни центрове, аквариуми, технологични паркове и куп други розови обещания. Имаше цялото време на света да ги осъществи, а насреща нищо. Екипът му сега е избрал нова тактика – чакат някой да предложи нещо читаво и да кажат „и ние по това работим“. Какво работят, къде го работят, защо не ги казаха тези неща досега, не става ясно.
В икономическия анализ към разработката не са спестени и критики към текущия мениджмънт на пазарите. Ето какво коментира Благомир Коцев по отношение на сегашното управление:
„Състоянието на общинско предприятие „Пазари“ е тревожно и може да се определи като последна крачка пред несъстоятелност. За последната година е регистрирана скромната печалба от 100 хиляди лева. Това е резултат, който е приемлив за квартална бакалия, но не и за общинско предприятие, което управлява 25 000 кв. м. търговски площи на комуникативни места, утвърдени в потребителските навици на гражданите. Излиза, че се реализира годишна печалба от 4 лв. на кв.м. Обосновано е да се допусне, че е налице устойчива безстопанственост и вероятни управленски практики в ущърб на обществения интерес и търговските печалби на общинското предприятие“.
Всичко относно проекта за пазари от нов тип може да видите тук.