На 13 април с разпореждане на община Варна постройката, която обитава Балтаджиева, е нарочена за събаряне. В 10 часа сутринта на 17 юни багерите на „Хидрострой“ трябва да сгазят къщичката на 72-годишната жена. Разходите за услугата трябва да заплати тя от пенсията си. Служители на ІІІ РПУ и общинската дирекция за опазване на обществения ред ще се намесят, ако се наложи, за да мине операцията гладко.
А това не е много сигурно, тъй като напрежението в района ескалира от месеци. Всички съседи на Раиса водят дела за земите, които обработват от десетилетия. Не по-малко са и хората, които претендират, че парцелите в местността са били собственост на дедите им, а сега е настъпил моментът да си ги върнат чрез съда. Ползвателите на парцелите обаче не отстъпват от своето. Мнозина се насъбраха спонтанно при репортерската проверка на „Народно дело“. Всеки със своя частен случай. Те се кълнат, че имат документи, според които теренът никога не е бил частен. Дори открили документи в архива, според които парцелите са се водели „училищна нива“. Въпреки това вероятно след време и те ще последват съдбата на Раиса...
Бараката трън в очите на 15 души
Временните постройки на Балтаджиева са изградени през 1993 г. Състоят се от баня, хол, стая, кухня и външна тоалетна. Сигналът в общината е подаден от името на 15 души, най-вероятно претендиращи за собственост върху имота. Според тях „постройките са неподходящи по местонахождение, разположение и вид и в интерес на сигурността, здравеопазването, естетиката и чистотата“. В кметството явно са се съгласили с твърденията и са заключили, че изградената „метална барака“ и „клозет“, които обитава Раиса, са изградени без основание. Затова и следва събаряне.
Поземлената комисия я натирила към Русия
Раиса е родом от Брянска област. През 1960 г. се омъжва за миньора Атанас Балтаджиев. През 1978 г. семейството получава по Министерско постановление парцела от 600 квадрата в Ментешето. „Мястото представляваше хавра, засипана с камъни, пясък, чакъл и всевъзможни отпадъци. С течение на времето мястото бе оправено и изчистено. Засяхме дръвчета, лози“ - спомня си Раиса. От смъртта на мъжа си през 1982 г. Раиса обработва сама терена. През 1994 г. подала молба да го закупи, но я отхвърлили, тъй като фабричната постройка не отговаряла на изискванията. Спомня си и думите, с които председателката на поземлената комисия е отхвърлила молбата й „Твоите земи са в Русия, тука земя нямаш“.
Парадоксално съсед на Раиса успява да закупи терена си. Там обаче нямало никаква постройка, което е било задължително, за да стане пълноправен собственик.
Съдът: Постройките застрашават живота на хората
До 2008 г. никой не я потърсил. Нямало и следа от наследници на терена. През април миналата година Раиса разбира, че кметът на „Владиславово“ е издал заповед за изгонването й от мястото, тъй като се появили собственици. Те трябва да й заплатят за подобренията сумата от 630 лева по оценка на вещо лице, направена според Раиса „от улицата“. Започва ходене по мъките и обжалвания в съда. Тройна експертиза заключава, че подобренията са не за 630 лева, а за...15 хил. лева. Съдът обаче не признава и двете експертизи и заключава, че постройките са „лек тип и опасни за околните и може да бъде застрашен животът на хората“.
11 години плащала данък за чужд парцел
Въпреки че според закона Раиса ползва неправомерно парцела, никой не е отказал да й събира в продължение на 11 години данък сграда, земя и смет. В скицата на имота пък е посочена и постройката, която се твърди, че не става за живеене. Раиса се разровила и в Държавния архив. Там е открила документи, според които земята била държавна.
Раиса се чуди чий живот може да застрашат постройките, които са стъпили върху здрава бетонна основа изцяло в парцела. В съседство няма нито автомобилен трафик, нито път човекопоток.
1100 вече са загубили делата
Поне 1100 души могат да последват примера на Раиса и постройките им върху земи по параграф 4 да бъдат съборени. Всички те са загубили делата за собственост. Бройката е приблизителна и представлява едва 10 на сто от реалния брой на засегнатите ползватели на парцели. Срещу 12 – 13 хиляди са заведени дела от лица, претендиращи за наследници. Става въпрос за хиляди декари във варненските вилни зони и местности. Почти всички парцели са били раздавани за самозадоволяване на безимотни работници. Сега наследници претендират за връщането им. Ползвателите се обединиха в сдружение, оглавено от Иван Дърмонски. През есента започва нова серия от протести, не само във Варна, но и в София.