Първата лунна мисия на Русия от десетилетия завърши с неуспех, след като нейният космически кораб Луна 25 се разби в повърхността на Луната.

Инцидентът, удар по космическите амбиции на Русия, стана след прекъсване на комуникацията с роботизирания космически кораб.

Руската космическа агенция Роскосмос съобщи, че е загубила връзка с Луна 25 в събота около 14:57 ч. московско време.

„Мерките, предприети на 19 и 20 август за издирване на устройството и влизане в контакт с него, не дадоха никакъв резултат“, съобщи космическата агенция.

Според "предварителен анализ" Луна-25 "е преминала към непроектна орбита" преди сблъсъка, каза Роскосмос.

Не е ясно какво е причинило катастрофата.

Специално сформирана комисия ще разследва причините за загубата на Луна 25, допълва агенцията.

Новината идва ден след като космическият кораб съобщи за „извънредна ситуация“, докато се опитва да навлезе в орбита преди кацане, според Роскосмос.

„По време на операцията възникна аварийна ситуация на борда на автоматичната станция, която не позволи извършването на маневрата с зададените параметри“, сподели Роскосмос в публикация в Telegram в събота.

Космическият кораб трябваше да завърши първата руска мисия за кацане на Луната от 47 години насам. Последният лунен апарат на страната, Луна 24, кацна на повърхността на Луната на 18 август 1976 г.

Сондата Луна 25 стартира от космодрума Восточний в руската Амурска област на 10 август, поставяйки апарата на бързо пътуване до Луната.

Траекторията на Луна 25 му позволи да надмине индийския лунен апарат Chandrayaan-3, който стартира в средата на юли, по пътя към лунната повърхност.

Десетилетия в процес

Наричан още Luna-Glob-Lander, Luna 25 беше на пътешествие, за да проучи състава на лунната почва и много тънката лунна екзосфера, или оскъдната атмосфера на луната, в продължение на една година.

Траекторията на мисията й позволи да надмине индийския лунен апарат Chandrayaan-3, който стартира в средата на юли.

И двата космически кораба са се насочили към района на южния полюс на Луната.

Голяма част от интереса към района се свежда до факта, че той остава един от най-слабо изследваните региони на Луната. Географският район е и мястото, където учените смятат, че водата се съхранява на лунната повърхност под формата на лед, замръзнал твърдо в сенчести кратери, защитени от слънцето.

Характеристиките, че Индия и Русия се състезават за южния полюс на Луната, обаче, не са напълно точни, според астрофизика Джонатан Макдауъл, изследовател в Центъра за астрофизика, Харвард и Смитсониън. Той посочи, че и по двата проекта се работи повече от десетилетие.

Първоначално Роскосмос и Европейската космическа агенция планираха да си партнират на Луна 25, както и на Луна 26, Луна 27 и марсохода ExoMars .

Но това партньорство се прекрати през април 2022 г. след нахлуването на Русия в Украйна и Съветът на ESA реши да „ преустанови дейностите по сътрудничество с Русия“.

Луна 25 имаше осем научни инструмента, включително специализирани устройства, наречени спектрометри. Единият е бил предназначен за изследване на лунната почва, а друг за откриване на повърхностни води, според НАСА.

Междувременно индийският Chandrayaan-3 има спускаем апарат, задвижващ модул и марсоход - проучвателна способност, която Русия нямаше. Малкото, роботизирано превозно средство може да пресича лунния терен.

Кацането на Chandrayaan-3 може да отбележи първото успешно докосване на Луната за страната. Последният опит на Индия завърши с неуспех, когато Chandrayaan-2 се разби през септември 2019 г.

Очаква се Chandrayaan-3 да направи опит за кацане веднага в сряда, 23 август.

Залозите за руската космическа програма

Луна 25 се разглежда като полигон за бъдещи роботизирани мисии за изследване на Луната от Роскосмос. Няколко бъдещи космически кораба Луна бяха планирани да използват същия дизайн.

Ако беше успешна, Луна 25 щеше да отбележи огромен напредък за гражданската космическа програма на страната - която според някои експерти е изправена пред проблеми от десетилетия - и щеше да демонстрира, че все още може да изпълнява мисии с висок профил и високи залози.

„Те имаха много проблеми с контрола на качеството, корупцията, с финансирането“, каза Виктория Самсън, директор на офиса във Вашингтон на фондация „Сигурен свят“, организация с нестопанска цел, която насърчава мирното изследване на космоса, по време на интервю в петък.

Новината, че Русия е имала проблеми с космическия си кораб, предизвика съчувствие, което отекна в космическата общност.

Томас Зурбухен, бивш ръководител на науката на НАСА, каза в публикация в социалните медии , че никой в ​​индустрията „не желае лошо на други изследователи“.

„Напомняме, че кацането на всеки небесен обект е всичко друго, но не и лесно и просто“, каза той в публикация в X, платформата за социални медии, известна преди като Twitter. „Само защото други са успели да го направят преди десетилетия, не гарантира успех днес.“