Българската стопанска камара изразява принципна подкрепа за представените проектобюджети за 2023 г. на Република България, Държавното обществено осигуряване и Националната здравноосигурителна, доколкото страната се намира в извънредна ситуация, в която в средата на годината държавата функционира на база на бюджетната рамка за 2022 г., чието действие беше удължено два пъти през предходните 6 месеца. Това се посочва във внесеното в Националния съвет за тристранно сътрудничество своите становище.

БСК обаче изразява сериозни резерви към заложените макроикономически параметри в Закона за държавния бюджет и в Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза, както и към редица предложения за изменения в други закони, съдържащи се в преходните и заключителни разпоредби на ЗДБРБ, като: изплащане на трудови възнаграждения от средни и големи предприятия и дивиденти единствено по банков път, както и с възможността за незаплащане стойността на доставката/продажбата при ресторантьорски и кетъринг услуги при неиздаване на фискален бон; мерки в областта на фискалния контрол на стоки с висок фискален риск, водещи до нова административна тежест при стоки с висок фискален риск и съществени разходи за бизнеса.

Отбелязва се, че в Закона за държавния бюджет не са заложени промени в провежданите политики.

От Камарата посочват, че очакват предложения за редица реформи, които да намерят отражение в дискусиите на бюджетната процедура за 2024 г. Сред тях са преминаване към реално програмно бюджетиране; административна реформа; запазване на модела на данъчното облагане; промяна в т.нар. механизъм за определяне на минималната работна заплата (МРЗ), установен в началото на 2023 г. в чл. 244 на КТ; децентрализация на публичните финанси; определяне на размера на таксата за битови отпадъци на база количество; мерки, стимулиращи инвестициите, и реформи, осигуряващи благоприятна бизнес среда; стимулиране на брутните частни вътрешни инвестиции; мерки, стимулиращи компаниите да инвестират в т.нар. зелен и дигитален преход.

БСК счита и че има тревожни тенденции, в резултат от политически решения, които се отклоняват от принципите, върху които е изградена осигурителната система. Според Камарата с проектозакона за бюджета на ДОО за настоящата година се създават условия за постепенно увеличаване на дефицита през следващите години, без да се предвижда реформа на системата, която да гарантира финансовата й устойчивост.

По тази причина от БСК настояват за дебат за дългосрочното устойчиво финансиране на пенсионната система, с оглед предвидимост за осигурените лица и повишаване на доверието в нея.

Относно проектозакона за бюджета на НЗОК, БСК е на мнение, че той не създава условия за реформиране на системата и за подобряване качеството на здравното обслужване.

С този бюджет се възпроизвежда ситуацията през 2022 г., с което се създават условия да се задълбочат деформациите и недоволството от работата на системата, посочва се в становището.