Първите записани във Варна грамофонни плочи са на над 100 години (снимки)

Дарението е от внука на Стоян Бешков за Музея за нова история на Варна

Понеделник, 27 Март 2023 14:20
Източник: Moreto.net

Проф. Венко Бешков и директорът на музея Тео Роков

Първите записани във Варна грамофонни плочи вече са част от колекцията на Музея за нова история на Варна. Винилите дари проф. Венко Бешков, внукът на Стоян Бешков, чиито глас звучи на записите, предаде репортер на Moreto.net.

Според данните от варненската преса плочите са записани лятото на 1906 година от представител на компания Одеон рекърдс. През 1907 година вече са били разпространени в тираж и са можели да бъдат закупувани.

Оригинален екземпляр на плочите се съхранява на още едно място в страната - Етнографския музей в Пловдив, а дигитални записи има във фонотеката на Националното радио.

Музеят за нова история на Варна получи 4 оригинални грамофонни плочи, както и дигитален запис.

„Първите записи, които са направени в България на грамофонна плоча, са от 1904 година. Записани са в хотел България в София. Изпълнителят е Димитър Попиванов, който е бил учител по музика. След това става оперен певец и е един от създателите на Софийската опера и Музикалната академия. Малко по – късно през 1906 година в Пловдив е направен втори за България запис от баритона Александър Краев. Изпълнил е възрожденски песни. Същата година се случва и записът във Варна. В началото на 20 век в България най – разпространени са били грамофонните апарати на френската фирма Пате с представителство с Москва. Апаратите са били толкова известни сред хората, че са ги наричали патефони“, разказа директорът на музея Тео Роков.

Той допълни, че очаква плочите да станат един от акцентите в експозицията на музея. Освен това дигиталните записи ще бъдат качени на сензорни дисплей, които трябва да бъдат получени по проект на Министерството на културата и да се ползват от всички посетители на музея.

Историята на рода Бешков и връзката му с Варна

Стоян Бешков е родом от Свищов. След гимназията заминава да учи музика в Русия. След като прави впечатление на своите учители му предлагат да замине за Виена, където да усъвършенства оперното пеене и да стане оперен певец. Той обаче избира пътя на народните будители да се върне в България, където да учи българската младеж на музикално изкуство и на руски език. След като преподава на различни места в страната, попада във Варна, където създава семейство. Организатор на много ученически и черковни хорове в града. Възпитал е поколения видни българи, разказа внукът му проф. Венко Бешков.

„Той е типичен пример за възрожденски будител, който се е отказал от суетата и бляскавата кариера на оперния певец и е приел скромната мисия на учител по музика в новоосвободеното отечество“, каза родственикът на Стоян Бешков. Той допълни, че освен плочите дарява една сбирка от песни, написани от дядо му по известни текстове на български поети, както и учителския му бележник.

Синове на Стоян Бешков са акад. Анастас Бешков и инж. Николай Бешков. Те също са допринесли с нещо за развитието на България и на Варна.

Географът Анастас Бешков дава идея да се построи пристанището Варна – Запад. То се случва след неговата кончина. На негово име е наречена една улица във Варна, но с погрешното име Атанас.

Николай Бешков завършва във Франция електроинженерство и започва практика в България. Той е конструирал първия силов трансформатор в България.

След девети септември, въпреки буржоазния си произход, е привлечен да строи силовите трансформатори към каскадата ВЕЦ Батак и Пещера. После работи като главен конструктор в завода „Васил Коларов“. Като пенсионер поема задължението да напише „История за електрификацията на Варна“. Проф. Бешков обеща, че ще предостави и този труд на музея, за да бъде принос към родния му град.

ПРИЯТЕЛИ: 0.3 + 0.3	Бургас Казанлък Монтана Сандански	BG16RFOP002-2.073-1758-C01
Moreto.net във Facebook