Това става ясно от данни на „Индекс на болниците“, базирани на информация от НЗОК, научи Moreto.net.
От трите лечебни заведения само УМБАЛ „Св. Марина“ е прилагала модерно лечение на инсултите с тромболизи. Процентът на проведените тромболизи в УМБАЛ „Св. Марина“ е 3.1 на 100. А процентът на случаите с интервенционално лечение е 0.1%. Това са около и над средните стойности за страната при прилагането на този тип лечение.
България изостава в модерното лечение на инсултите
Исхемичните инсулти са една от водещите причини за смъртност и инвалидизация в света и в България. Модерното лечение на тази диагноза у нас обаче не е добре развито. В пъти по-малко от средното за ЕС са били осъществените тромболизи през миналата година в страната, а броят на тромбектомиите е бил по-малък от 50. Това стана ясно по време на дискусия на тема „Ще има ли България модерно лечение на инсултите", организирана от „Индекс на болниците" и Българското дружество по инсулт (БДИ).
Лектори в нея бяха проф. Силва Андонова, директор на УМБАЛ „Св. Марина", доц. Росен Калпачки, председател на БДИ и Първан Симеонов, съучредител на "Индекс на болниците".
Общо 41 858 са случаите на исхемични инсулти, които са били лекувани в 130 болници у нас през миналата година. Те са с над 2000 повече в сравнение с предходната година, показва анализът на „Индекс на болниците“. Процентите на пациентите, които са получили модерно лечение под формата на тромболиза (IVT) или тромбектомия (EVT) обаче, остават изключително ниски – 2.5% и 0.1%. Реално увеличение спрямо 2021 г. при приложението на тези модерни методи няма.
През миналата година 87, или две три от всички 130 болници с договор със здравната каса за лечение на исхемични инсулти, са заявили желание да правят и тромболизи. Реално обаче тази процедура са осъществявали едва половината – 44 болници.
За пореден път най-много тромболизи са извършени в УМАБЛ „Св. Анна" в София - 277 от всички. След нея се нареждат областните болници в Хасково, Кърджали, „Св. Марина" във Варна, „Св. Георги" и „Св. Пантелеймон" в Пловдив, „Медика" в Русе, Пирогов.
Общият брой на тромболизите у нас през миналата година е бил 1030, или модерното лечение е било приложено при 2.5% от всички пациенти с исхемичен инсулт в болниците. В същото време според различни медицински проучвания показани са тромболиза са над 20 и дори над 24 процента от всички пациенти с инсулт, като към момента средният процент на тромболизи в ЕС е 10, а заложеният в Европейския план за борба с инсулта е над 15. На практика това означава, че у нас процедурата се прилага няколко пъти по-рядко от възможното, което възпрепятства намаляването на инвалидизацията на хората с инсулт.
Интервенционално лечение (тромбектомии) се прилага при пациенти, при които тромболизата не е успяла да помогне и да премахне тромба. Затова заложените нива на лечение в Европейския план за борба с инсулта с ендоваскуларна терапия (EVT) са над 5%.
За изминалата година обаче у нас този процент е 0.1, като има осъществени едва 49 тромбектомии в 4 болници – „Св. Анна", Пирогов и „Аджибадем Сити Клиник Токуда" в София, както и в „Св. Марина" във Варна. В останалите четири болници с договор за тази дейност с касата – ВМА и „Св. Ив. Рилски" в София, „Св. Георги" в Пловдив, „Сърце и Мозък" в Плевен, няма извършена нито една процедура на пациенти с остър исхемичен инсулт. И тук лидер в интервенциите е „Св. Анна"- 32 тромбектомии, следвана от Пирогов – 12.
Интравенозната тромболиза при остър исхемичен инсулт
Доц. Росен Калпачки, председател на БДЕ
Българите умират от инсулт и други мозъчно-съдови болести 4 пъти по-често от средноевропейските граждани. Стандартизираният показател за смъртност от мозъчно-съдови болести в България е 313.6 на 100 000 души, при средно за ЕС 79,5 на 100 000 души. Съществуват убедителни доказателства, че инсултът е предотвратим, лечим и управляем и е налице потенциал за драстично намаляване на неговата тежест, включително и на дългосрочните му последствия.Tози потенциал е свързан с превенцията, прилагането на съвременните методи на лечение – тромболиза и тромбектомия и в персонализираната рехабилитация и вторична профилактика.
В България обаче се правят 4 пъти по-малко тромболизи – 2.5%, при средно 10% в ЕС. Причините за това са в липса на достатъчно болнични структури, които са в състояние да прилагат съвременните методи на лечение, както и на достатъчно добре осигурена и организирана спешна помощ.
Също така в липсата на опит и системно обучение на специалистите по прилагане на новите методи и наличие на несъвършенства в механизма на финансиране, част от които бяха коригирани едва в последните години.
Не на последно място – в ниската информираност на обществото за ранно разпознаване на симптомите на инсулт, в липсата на ангажираност с предотвратяването на инсулта.
Ендоваскуларното лечение на острия исхемичен инсулт
Проф. Силва Андонова, директор на УМБАЛ „Св. Марина"
Мозъчният инсулт е втората водеща причина за смъртност (при 6.55 милиона души) и за трайна инвалидизация (143 милиона загубени години на живот, адаптирани към уврежданията (DALYs)) в световен мащаб, като новорегистрираните случаи на инсулт са 12.2 милиона за 2019 година. Мозъчните инсулти са водеща причина за смъртност и инвалидизация и в България, като средната смъртност у нас (37 на 1000 души) е четири пъти по-висока от тази в останалите Европейски страни (8 на 1000 души).
Приложението на диференцираните методи за лечение при остър исхемичен инсулт – интравенозна тромболиза (IVT) и ендоваскуларно лечение (EVT) дават възможност за понижаване на смъртността и инвалидизацията при засегнатите пациенти при стриктно спазване на определени индикации и контраиндикации.