Датата е 3 март, часът 19:00, а мястото основа сцена на Държавна опера Варна. С диригентската палка ще видим Георги Димитров. Солисти: Валерий Георгиев (тенор), Иво Йорданов (баритон), Гео Чобанов (бас), Живко Василев (кавал), Милен Кукошаров (пиано), Стоян Янкулов (ударни), Димитър Сираков (бас китара). Хор и оркестър на Държавна опера Варна. В програмата: „Майсторът и Маргарита“ - симфонична поема; „Глад и жажда“ – поема за кавал и симфоничен оркестър; „На гости у дявола – кантата по текст на Христо Смирненски; „Ний сме весели бродяги“ – песен по текст на Христо Смирненски.
Юбилейният концерт за 75-годишнината на една от съвременните джаз икони Анатолий Вапиров ще бъде във Варна – градът, с който роденият в Украйна музикант е свързал житейската си и творческа съдба. А за отношението на варненци към него ясно говори фактът, че в афиша на Държавна опера Варна събитието е планирано на Трети Март, Националния празник на България. В концерта, за който на диригентския пулт пред Оркестъра на Държавна опера Варна ще застане маестро Георги Димитров, най-добрият интерпретатор на музиката на Анатолий Вапиров, ще прозвучат за пръв път нови произведения на юбиляра.
„Фамилната ми история е сюжет за цял филм. Предците на баща ми са родени в българското село Генерал Инзово, до Ямбол. Аз съм вероятно потомък на хайдути. Предците ми са избягали от България през ХІХ в., а по онова време оттук са бягали най-вече хайдутите. В Украйна изселниците основали село Инзовка. Баща ми е роден в Бердянск, както и аз. Украйна е страната, в която съм се появил на бял свят, Русия е страната, в която получих образованието си, а България е страната на моите предци и мястото, където живея и работя“, споделя Анатолий Вапиров.
Анатолий Петрович Вапиров е роден на 24 ноември 1947 г. в Бердянск, Украйна. Баща му е българин, потомък на изселници от Ямболско, които напускат страната в средата на XIX век. Завършва Ленинградската консерватория (1977), в която преподава саксофон (1976-1982). През 70-те и 80-те години се откроява като един от водещите музиканти и композитори на съвременен джаз. Неординерното му музикално мислене се отличава с вкус към малко познати материи, считани за екзотични, сред които и българския фолклор. През 1977 г. в Ленинград и Новосибирск се изпълнява първото му мащабно произведение ”Славянска мистерия” за джаз квартет, мецосопран и мъжки хор. Три години по-късно излиза посветената на Албан Берг творба “Линии на съдбата” за струнен квартет и саксофон. През 1981 г. създава алеаторната творба “Четирите лика на времето” за саксофон и малък камерен оркестър. Следват “Огледалото на паметта”, “Духът на Огдън” по мотиви от сибирския фолклор, “Макбет” – десет джазови сцени по Шекспир и др.
От 1986 живее и твори в България. Основател на Биг Бенд във Варна, основател и дългогодишен артистичен директор на Международния джаз фестивал „Варненско лято“ (1992-2005). Аплодиран е на джаз фестивали в България, Литва, Латвия, Естония, Беларус, Украйна, Молдова, Румъния, Чехия, Унгария, Австрия, Германия, САЩ, Канада, Франция, Италия, Швейцария, Дания, Гърция, Холандия, Белгия, Израел. Свирил е с изпълнители от ранга на Ян Гарбарек, Джон Сърман, Пино Минафра, Мал Уолдрън, Карин Крог, Пол Гонзалвес, Томаш Станко, Теодосий Спасов, Милчо Левиев и др. Негови творби печелят награди на Международния конкурс за симфонично произведение в 7/8 през 2007, 2011 и 2012 г. Произведенията му се записват и издават на LP и CD в Русия, България, Австрия, Великобритания, Германия, Дания, Италия, Швейцария, САЩ и са саундтраци към телевизионни филми.
Композира музика за рок балета “Маскарад” (1984) и балета “Макбет” (1984). Сред произведенията му за симфоничен оркестър се открояват: “In memoriam”; “Приказка за стълбата“¬ – кантата по приказка на Хр. Смирненски; “Кончерто гросо” за симфоничен оркестър и джаз квартет; Концерт за симфоничен оркестър и джаз солисти; “Метаморфози за симфоничен оркестър”; “Пасакалия” за симфоничен оркестър; “Славянски реквием” – за смесен хор, солисти и симфоничен оркестър; Симфония “Лубок”; Концерт №1 за симфоничен оркестър; Ритуален танц за симфоничен оркестър; Концертино за кларинет и камерен оркестър и др.
Не по-малко оригинални са вариациите за симфоничен оркестър, като операта „Обсадена любов” по либрето на Панчо Панчев; „Маскарад” по Хр. Смирненски за тенор и симфоничен оркестър, „Тракийски скици” за кларинет и симфоничен оркестър, Концерт № 2 за симфоничен оркестър. В богатото му творчество важно място заемат Фантазията за симфоничен оркестър Симфониета; Симфония № 2; „Родопска легенда” – вариации за симфоничен оркестър; „Песни на Бердянските българи” – за симфоничен оркестър; Симфония № 3; Кончерто пиколо за симфоничен оркестър и джаз квинтет, фънк операта „Не слизай в ада” по пиеса на Иглика Пеева, както и Концерт за кларинет и струнен оркестър (1982). С огромна популярност сред любителите на джаза се ползват неговите “Десет джазови пиеси по “Макбет”; “Огледало на спомена”; “Линиите на съдбата”; “De Profundis”; “Макбет”; “Slavonic Mystery” и мн. др. Картината на богатото му творчество не би била пълна, ако не се изброят поне част от неговите албуми: „Мистерия”;“Sentenced to Silence”; “Octet Ost”; “Hard Way to Freedom”; “Vapirov East-West Project”; “Waltz Str”; “Concert by Black Sea” и др.
Новите творби на Анатолий Вапиров
Юбилейният концерт за 75-годишнината на бележития джаз музикант и композитор Анатолий Вапиров на Трети Март 2023 г., Националния празник на България, ще дирижира маестро Георги Димитров. В концерта ще прозвучат за пръв път нови творби на юбиляра: „На върха на своята зрялост Анатолий Вапиров предлага четири свои произведения, създадени през последно време. В предишни години той представи пред публика кантатата “Приказка за стълбата" и "Маскарад" по Христо Смирненски, сега ще чуем "На гости у дявола" и "Ний сме весели бродяги" също по Смирненски. Така се очертава трайния интерес на композитора към злободневните рими на поета. При това той посяга както към социалните, така и към бохемските теми на поета, което не е правено почти един век. Бохемските стихове на Смирненски вдъхновяваха някога популярната музика, създавайки т.нар. "стари градски шлагери". Народната власт ги отрече като дребнобуржоазен остатък,за да възвеличи представата за "пролетарския поет". Днес Анатолий Вапиров събира двете части, обличайки в своята музика и бохема, и социалнозначимия автор. Още повече,че точно социалните произведения на Смирненски са абсолютно актуални в днешния ден, за да подскажат нещо важно за самите нас.
Юбилейния концерт включва още симфоничната поема "Майсторът и Маргарита" (по Булгаков) и Поема за кавал и симфоничен оркестър. Оркестърът и смесения хор, естествено, са на Варненската опера със солисти певците Валери Георгиев (тенор), Иво Йорданов (баритон) и Гео Чобанов (бас), Живко Василев (кавал), Пламен Кукошаров (пиано), Стоян Янкулов (ударни) и Димитър Сираков (бас китара). Диригент е постоянният интерпретатор на музиката на Анатолий Вапиров в последно време, маестро Георги Димитров“, обобщава програмата на концерта известният джаз критик Владимир Гаджев.