"Новите авантюри, които руснаците се готвят да предприемат в Украйна през следващите месец-два, са обречени на неуспех". Това каза проф. Бранислав Сланчев от Калифорнийския университет в Сан Диего в интервю за специалното, последно за 2022 г., издание на предаването "Събота 150" по програма "Хоризонт" на БНР. Той изучава военната принуда, военновременните преговори, начините на водене на война и как се прекратяват войни.

"От гледна точка на руснаците нова тяхна офанзива трябва непременно да има, защото те не могат да задържат териториите, които искат да вземат, само с отбрана", смята проф. Сланчев.

Въпросът е от колко места ще тръгне атаката. Едното е Запорожие. Другото е при Бахмут, където се водят най-ожесточените боеве от началото на руското нашествие: "Като Първата световна война е там – целта на руснаците е да пробият към Краматорск и Словянск". Третото направление е край Луганск.

Може и на трите места да тръгнат едновременно – за да разконцентрират усилията на украинската армия. А в Беларус се предполага, че руснаците нямат достатъчно жива сила за същинско нахлуване. Маневрите там се свързват с опити да се попречи на доставките на западни оръжия за Украйна.

Преподавателят от Сан Диего призовава да не се подценяват руските сили. Защото те са били "на косъм" да изпълнят задачата си в началото на нахлуването през февруари. Срещу Киев тогава, от северното направление, превесът им в жива сила е бил 12 срещу 1 за руснаците. А боеприпасите на украинците буквално са свършвали.

"Това, че успяха да се задържат за мен беше най-голямата изненада и все още си остава такава", каза професорът. Защото през февруари руснаците нахлуха с 200 000 души, включително с най-опитните военни, и с най-добрите си оръжия и бойна техника. "Голяма заслуга на украинската армия е, че успя да ги спре. Коментарите сега колко са некомпетентни и некадърни руснаците принизяват успеха на украинското оръжие", каза проф. Сланчев.

Русия, според него, вече е изчерпала възможностите си да постигне със сила това, което иска, и се надява да устиска до тогава, докато подкрепата за Украйна на Запад се разпадне. Протакането на войната обаче е голям проблем и за Москва. "Много скоро ще има втора вълна на мобилизация и ще има допълнителни вълнения, защото продължава да е трудно да се обясни на руснаците за какво точно воюват".

Проблеми Москва има и със запасите си от оръжия и боеприпаси. "Не могат да поддържат сегашното темпо на изразходване на артилерийските снаряди. Средно изстрелват по 20 000 на ден, а като се добавят горещи точки като Бахмут с голяма интензивност на боевете, броят на изстреляните снаряди стига дори 60 000-70 000 на ден. От началото на войната са използвали 7 милиона, а капацитетът им е да произвеждат от 1,5 млн. до 2 млн. на година", пресмята проф. Сланчев.

Мирът обаче още е далечна перспектива. Украинците искат да възстановят установените през 1991 година граници на страната си. Руснаците пък не демонстрират никакво желание да се откажат от сухопътния си коридор към Крим, даже искат да вземат Одеса и цялото украинско Черноморие. "До момента, в който и двете страни не се откажат от част от абсолютно несъпоставимите си цели, няма никакъв шанс за каквито и да било преговори", категоричен е проф. Сланчев.