През 1957 година по случай 50-годишнината от пускането на вода на кораба е взето решение „Дръзки“ да бъде увековечен, тъй като е най-известният български военен кораб.
За целта едно оръдие, една димна тръба, табелите с името и други запазени елементи на оригиналния „Дръзки“ са монтирани на междувременно бракувания еднотипен „Строги“, който е превърнат в кораб-музей „Дръзки“ и от 21 ноември 1957 г. е сред експонатите на Военноморския музей във Варна. Това е единственият запазен от началото на 20 век кораб от този клас.
Дръзки става известен с действията си през Балканската война, когато на 8 ноември 1912 под командването на мичман I ранг Георги Купов нанася тежко поражение и изважда от строя турския бронепалубен крайцер Султан Абдул Хамид („Хамидие“), заплашващ да разруши Варна и Балчик с артилерията си и охраняващ турските военни транспорти от Кюстенджа до Цариград. Това е голяма победа за малкия Български флот и фактически неутрализира всякакви активни операции на турските военноморски сили в Черно море до пълното поражение на Турция във войната.
След Балканската война
„Дръзки“, както и останалите миноносци, участва в Първата световна война. Той е в подвижната минна отбрана на Черноморския флот. След като румънците са прогонени и на 1 септември е овладяно с. Кранево, на 5 септември 1916 г. през нощта отрядът на миноносците и три гребни лодки стоварват първия морски десант в новата история на България.
Авангардният десантен отряд при Балчик е в състав 235 бойци, последван в следващите дни от още 510 дебаркирали на брега при Балчик, Каварна, Калиакра. Те изненадват и побеждават силно превъзхождащия ги в жива сила, артилерия и кораби противник, овладяват крайбрежието с пристанищата и житните складове и добре подпомагат настъплението на Трета българска армия в Добруджа.
От 18 до 19 октомври 1916 г. торпедните миноносците „Дръзки“, „Строги“, „Смели“ и „Летящи“ като отряд, командван от капитан-лейтенант Рашко Серафимов, поставят минно заграждение от 24 мини в набелязания воден район пред с. Татлъджик южно от Кюстенджа. Така са възпрепятствани руските морски изтребители да достигнат позиции, удобни за обстрелване на българските войски. Пристанището на Кюстенджа с петролните и други складове е бомбардирано.
На 16 октомври югозападно от Кюстенджа при с. Первели морската пехота в състав Първа портова рота, подсилена само от картечен взвод от Осми приморски полк, води тежки боеве с неколкократно превъзхождащите я румънските войски. След нея, с ликвидирането на флота от Ньойският договор, „Дръзки“ е преквалифициран в патрулен кораб (катер). След 1944 година става известно, че на него през 1930 – 1931 г. е служил поетът Никола Вапцаров. През 1942 година на кораба става взрив и той потъва на кея във Варна. По-късно е изваден, ремонтиран и отново включен в състава на Военноморския флот.
През 1950 г. е бракуван, въоръжението му е снето, а корабът за известно време е използван като плаваща мишена и източник на пара за тогавашния флагман на българския флот – есминеца „Георги Димитров“.
По случай 50-годишнината му през 1957 г. е взето решение „Дръзки“ да бъде увековечен, тъй като е най-известният български военен кораб. За целта едно оръдие, една димна тръба, табелите с името и други запазени елементи на оригиналния „Дръзки“ са монтирани на междувременно бракувания еднотипен „Строги“, който е превърнат в кораб-музей „Дръзки“ и от 21 ноември 1957 г. е сред експонатите на Военноморския музей във Варна. Това е единственият запазен от началото на 20 век кораб от този клас.