Замърсявания от недобросъвестни граждани, изсъхнали, нападнали и падащи опасни дървета, видима липса на парково дело, впечатляващо по количества замърсявания на околната среда с остатъчни строителни материали - в самата горичка, по тревните площи, в клоните на дърветата - Община Варна трябва да е сляпа. Иначе един най-обикновен гражданин не може да си обясни защо това се случва в този парк. За нормалните такива става въпрос, разбира се, не за тези, които в същия парк са си хвърлили боклуците и не са почистили след кучето си.
Обещания за превръщането на Парк-паметника на българо-съветската дружба и пространството около него в нещо смислено, функционално и полезно имаше много през годините - идеи за църкви, музеи, амфитеатър, детски кът, скейтпарк и още. Някои такива за облагородяване, пейки, светлини и ремонтирани алеи, датират на повече от 13 години... Но на практика нищо от това не се случи и надали ще се.
Самият монумент, който е държавна собственост, по документи се охранява. За 2019-2020 г. държавата е заплатила 5960.00 лв. без ДДС за тази дейност, става ясно от обществена поръчка от Областна управа във Варна за "Осъществяване на охранителна дейност на имоти - държавна собственост“. С какво качество се случва това - арт изблиците донякъде подсказват.
Паметникът
10 000 тона бетон се разрушават през годините пред погледа на варненци и гости на града. Помещенията под паметника, между които и бомбоубежище са често обект на набези. Това бомбоубежище е и най-голямото построено във Варна, предвидено някога да побере над 1800 души, разграбено и в невъзможност да функционира при нужда към днешна дата, както стана ясно след проверките на "Гражданска защита". Набезите и т.нар. арт послания, които граничат просто с хулиганство, не спират през годините, дори и с риск за живота на техните "артисти".
И ако бъдещето на тези тонове бетон са неясни, то човек няма как да не си зададе въпроса - защо така неясно и неглижирано е настоящето, а от там и бъдещето на парка.
Паркът
Преди повече от 45 години на този хълм са били засадени близо 10 000 дръвчета и 11 440 храста. Състоянието на дървесните видове днес не изглежда добро. Умиращите дървета - изсъхнали многогодишни такива, паднали и падащи все още стволове, гъсти храсталаци, пълни с всякакви отпадъци, разбити алеи, превърнати в една от най-концентрираната и най-дълга, непочиствана кучешка тоалетна във Варна. Паркирали в тревните площи автомобили, обикновено около фитнес уредите, въпреки безплатния паркинг в непосредственост. Найлони в клоните на дърветата, строителни остатъци, по алеите, в тревата около строежите, видимо замърсяване на околната среда.
Но учудващо никой не забелязва това.
A иначе мястото е хубаво, а възможностите му много по-големи.
След реституцията в периода 1995 - 1998 г. чacт oт тepeнитe в парка около пaмeтниĸa вече стават частни. По времето на Кирил Йорданов и с негова заповед пpeз 2001 г. е oдoбpeн ycтpoйcтвeн плaн – ЗPΠ, нa чacт oт 21-ви миĸpopapaйoн в ж.ĸ. Бpиз юг. Пpeз 2012 г. влизa в cилa Oбщият ycтpoйcтвeн плaн нa гpaд Bapнa, така чacтнитe имoти пo пepифepиятa нa пapĸoвaтa зoнa ĸpaй Πaмeтниĸa нa бългapo-cъвeтcĸaтa дpyжбa вече мoгaт дa бъдaт зacтpoeни. Сградите в подножието на паметника се построиха и се строят. А като допълнение към това, отпадъците, които генерират строителните дейности, не правят впечатление на никого, нито найлоните от строежите в клоните на дърветата, нито останките от лепенките на дограмата, пълзящи като змии в шубраци и изсъхнали компесаторни дървета, неизживяли своето начало.
Не че човек се надява да е останало нещо от някогашните 180 прожектора, но кардинално - осветление в парка няма. Изключение прави една алея в долната част с осветителни тела, която на практика е "улицата" през която преминават основно камиони, и по които е прикрепен съвсем свободно на височина от 1.70 м високоволтов кабел, захранващ следващия строеж.
Това е изоставеният парк на Варна,
в който има не повече от 4-6 кошчета, разположени само по протежение на стълбите на самия монумент, което очевидно води и до допълнително замърсяване от "граждани". Това е паркът на Варна, в който видимо има застрашаващи хората, стари, изгнили, падащи дървета. Паркът, в който, ако въобще има някакво парково дело - то няма видим резултат, а това го е превърнало в нужник за кучета и хора, съдейки по купищата кърпички в по-скритите храсти. Това е паркът, в който няма осветление, което го превръща в сборище на тъмни субекти. Това е паркът, в чието подножие се построиха здания, на които никой не търси отговорност за мръсотията и екологичните щети, които генерират - вчера, днес, а сигурно и утре. Паркът без нито една пейка. Паркът, който най-често разчита на някоя организация за спонтанно почистване.Паркът, който умира пред безжизнения поглед на местното управление във Варна.
Очевидно с бездействието си е, че Община Варна отдавна не смята, че този някогашен малък зелен оазис е парк - но кажете го на стотиците спортуващи всеки ден в него, разхождащите се майки с колички, преминаващите и желаещите да се насладят на глътка въздух и гледка високо над града.
Паметникът на „Почивка“ е държавна собственост, а земята, на която е разположен парка, като изключим няколкото частни реституирани имота, според кадастъра все пак над 52 000 кв.м е Обществен селищен парк и грижата за него е на Община Варна.
Но грижа ли я е?
---------------------------------------------
Из "НАРЕДБА на ОбС Варна за изграждане, стопанисване, контрол и опазване на зелената система на територията на Община Варна"
Всички лица са длъжни да опазват зелените площи, независимо от тяхната собственост.
(2) Опазването на озеленените площи включва:
1. Полагане на постоянни грижи за поддържането в добро състояние на зелените площи;
2. Недопускане на действия или бездействия, които водят до увреждане или унищожаване на зелените площи, настилките, водните площи и парковите съоръжения..
Редакция: Близо седмица след този репортаж и подаден сигнал от медията към РИОСВ -Варна, получихме входирано писмо от инспекцията с предписание за действия по компетентност към Община Варна. Това доведе до почистването на парка, но пластмасата в клоните на дърветата остана.