Предоставянето на социалната услуга „приемна грижа” по проекта „Приеми ме 2015“ се изпълнява от 01.01.2016 г. – общо 72 месеца, като на старта тя обхваща 1 489 деца в 82 общини партньори. Конкретен бенефициент по проекта е Агенцията за социално подпомагане (АСП). Към 31.12.2021 г. действащите споразумения за партньорство с общини от 28-те области на страната са 167.

За тези 6 години децата участници в проекта - при прилагането на областния модел на предоставяне на приемна грижа чрез общини доставчици от 28-те области на страната, са над 6 500, научи Moreto.net. Това показват данните от анализ на Националния екип за организация и управление на проекта за изминалата 2021 г. Процедурите по настанявания в приемни семейства с доставчик община са за 6 257 деца.

През 2021 г. с най-много деца, отглеждани в услугата „приемна грижа“ средномесечно са областите Варна (120), Велико Търново (118), Плевен (114), Монтана (109), Хасково (105), Шумен (103). Най-ниските средномесечни стойности по наблюдавания показател са в области Силистра (15 – в 3 общини партньори), Кърджали (16 – в 4 общини), София област (17 – в 3 общини).

Към края на м.г. децата, отглеждани в приемните семейства по проекта в 152 общини партньори, са 1 593. През изследваната 2021 г. бе прекъсната тенденцията от предходните години към намаляване на настаняванията - настанени са общо 802 деца при 772 деца през 2020 г. Средномесечният брой на децата, отглеждани в приемни семейства към доставчик община е 1 780, от които 172 деца с увреждания (при 1 867 общо и 162 деца с увреждания средномесечно през предходната 2020 г.).

Съпоставката на 2021 г. с 2020 г. показва намаление на годишните средномесечни стойности общо за страната с 4,6%, но при децата с увреждания е налице увеличение с 5,8 процента.

За областите с наблюдавана постоянно висока незаетост като основна причина може да се изведе големият процент на приемни семейства, които искат да се грижат за дете с различен профил от наличния в съответната област, както и несъответствието между броя на приемните семейства и реалните потребности на дадена област. Въпреки усилията на структурите на АСП и на областните екипи по приемна грижа невинаги е постиган очакваният резултат, особено когато приемните родители категорично отказват да променят профила си, независимо че са дълготрайно незаети и няма друго основание да бъдат заличени.

Все повече социални работници от отделите „Закрила на детето“ и екипите по приемна грижа споделят, че би било целесъобразно чрез промени в нормативната уредба по приемна грижа да се регулира максимален срок, в който приемното семейство може да бъде свободно по лични причини, както и максимален брой право на отказ от настаняване на дете.