Някои страни, включително Ирландия, Малта, Португалия и Дания, са постигнали почти пълно ниво на ваксиниране с около 90% от населението, сочат данни на Европейския център за контрол на заболяванията. От другата страна на нещата са Румъния и България, които са ваксинирали напълно съответно 33% и 22% от населението си.
Проблемът не се крие в недостига на ваксини – всички страни от ЕС имат достъп до всички видове, одобрени от съюза. Освен това те имат правото да изберат и други – както Унгария закупи от руската ваксина "Спутник".
„Имат ваксините. Всеки, който иска, може да се ваксинира“, коментира политологът и председател на Центъра за либерални стратегии Иван Кръстев за CNN.
Вместо това обаче, допълва той, България се бори с дълбоко вкоренено колебание срещу ваксините, подхранено от политическата нестабилност, конспиративните теории и липсата на доверие във властите.
„Има високо ниво на недоверие, което важи както за България, така и за Румъния“, казва той. „Дори медицинската общност, лекари, медицински сестри, мнозина се колебаят да бъдат ваксинирани, затова не е изненадващо, че и обществото като цяло също се колебае“, допълва Кръстев.
И Румъния, и България се борят със скокове при новите случаи на заболели от коронавируса от началото на септември. Румъния съобщава за над 45 хил. нови болни и над 800 смъртни случаи в седмицата до неделя – приблизително същото ниво като при пика от втората вълна на пандемията през април.
България, от своя страна, ще проведе третите си парламентарни избори тази година през ноември. Двата предишни вота завършиха с безизходица, без сформирано правителство. В резултат на това страната е блокирана в една безкрайна предизборна кампания, в която няма много място за нещо друго.
„Има много повече предизборни кампании, отколкото ваксинационни кампании“, казва Кръстев. „Нито правителството, което беше на власт, нито служебното правителство направиха ваксинирането приоритет“.
Според Кръстев проблемът с ваксините не е разделил българското общество по партийни линии, тъй като повечето хора като цяло са обединени в недоверието към политическата класа. „САЩ има високо ниво на политическа поляризация, тук не става въпрос толкова за политическа поляризация, а за объркване и отвращение от всичко политическо, което до голяма степен вреди на успеха на [ваксинационната] кампания“, казва той за CNN.
Твърденията за корупция в правителството предизвикаха масови протести в България миналата година. Полицията отговори с агресия, която шокира страната – и направи хората дори по-подозрителни към властите.
Медиите също изиграха роля, допълва Кръстев. „За да направят дебата по-интересен, те представят мненията за и против ваксините като еднакво ценни, затова хората се объркват“, обяснява той.
Румънското правителство обвини за слабото ниво на ваксиниране фалшивите новини и конспиративните теории, които се разпространяват в интернет.
В двете страни обаче има и силно изразени неравенства. Ромските общности в Румъния и България са сред най-малко ваксинираните. Директорът на програмата за ромите към „Отворено общество“ в София Димитър Димитров казва, че проблемът се дължи на обтегнатите отношения между общностите и по-широкото общество.
„Много ромски квартали в България са обект на затваряне без точни [обяснения], макар че нивото на зараза в други части на същите общини е по-високо. Затова това отношение от институциите към ромите и ромските квартали показва защо те не вярват на институциите“, допълва той за CNN.
Според него за много хора, особено в селските райони, може да е труден достъпът до местата за ваксиниране. „Ако трябва да хванете автобус или влак и да пътувате 100 километра, за да стигнете до болницата и след това да чакате на опашка, това струва време и пари. Самата ваксинация е безплатна, но за да стигнеш до пункта, трябват пари“, казва Димитров.
Правителството на Румъния наскоро обяви, че ще отдели допълнителни ресурси, за да гарантира, че хората, които не могат да достигнат клиниките, ще могат да получат ваксини – например като поискат лекар да ги посети у дома им.
Разделението Изток-Запад
България и Румъния обаче не са единствените, изправени пред проблем с колебанието. Европейският съюз явно е разделен на две части. Едната половина възприема ваксинирането и почти всички вече са имунизирани. Другата половина изпитва трудности да убеди голям брой от гражданите си да предприемат тази стъпка на фона на дълбоко недоверие срещу ваксините.
Разделителната линия е разположена приблизително там, където преди Желязната завеса разделяше Европа на Източна и Западна.
От 27-те страни членки на ЕС 15-те най-добре представящи се от гледна точка на темпа на ваксиниране са все западни страни, а 10-те в дъното са бивши комунистически страни. Гърция и Литва са единствените две държави, които се противопоставят на тенденцията, като Литва е на 16-то, а Гърция – на 17-то място.
Всички бивши западни страни, с изключение на Гърция, са ваксинирали напълно поне 70% от възрастните. Нито една от източните страни не е достигнала този праг за момента.
Според Кръстев начинът, по който пандемията се разви в различните страни, може да е един от факторите, които обясняват различията. „Страните, които бяха по-силно ударени от първата вълна, през 2020 г., когато шокът бе по-силен, държави като Италия или Испания, те са по-успешни във ваксинирането като цяло от страните, които бяха ударени от втората вълна“, казва той, допълвайки, че българското правителство така и не успя да убеди хората, че висок процент на ваксиниране е топ приоритет.
„Вместо това стана въпрос на национална гордост, че никога не сме имали локдаун“, добавя той.
Анна Ничинска, асистент в Департамента по икономически науки във Варшавския университет, изучава причините за колебанието срещу ваксините и казва, че историята играе водеща роля за влиянието върху решенията на хората.
Ничинска и колегите ѝ са проучили данни за доверието в здравните системи и медицинските власти на 100 страни и откриват, че недоверието е много по-високи в държави, които са преживели комунизъм в съветски стил в миналото.
Хората, които пряко са били лъгани от правителствата си, сега трудно се доверяват на властите, години след промените, обяснява тя. Колкото по-дълго са живеели хората в комунизъм, толкова по-голямо е недоверието им.
„Хората, изложени на съветски комунизъм, имат по-малко доверие в други хора, в правителството и в здравните системи, [опитът] насажда недоверие в публичното пространство и [всичко] формално“, казва тя.
Според Ничинска това е една от причините защо строгите изисквания за ваксиниране може да не доведат до значително по-високи нива в такива страни.
„Решението за ваксиниране се базира на доверието и да го направиш задължително, ще бъде контрапродуктивно, трябва да запомните, че в много страни има дълга традиция на съпротива срещу държавата, затова хората ще намерят начин да избегнат задължителната ваксинация“.
Европейската комисия призна, че ниските нива на ваксиниране в някои от страните членки е проблем.
„Докато вирусът не е победен във всички държави членки, той просто не е победен“, каза говорител на Комисията пред CNN. Според ЕК страните, които изпитват трудности с вдигане на ваксинационните нива, трябва да се фокусират върху кампании, които таргетират именно колебаещите се и да подчертаят значението на науката.