На дъното на региона е България, която е с 42 точки, падайки с една точка от миналата година. България е следвана от Гърция (45), която от 2017 г. е спаднала с три пункта, а Унгария е с (46), която спада с 8 пункта през последните пет години.
При среден регионален резултат 66 от 100, Западна Европа и ЕС са много по-добре от останалите части на света. Въпреки това, за регион, който се гордее с някои от най-стабилните системи за почтеност в света, разнородността на частично припокриващите се национални и европейски системи за почтеност представя свои собствени проблеми и все още има дълъг път за ефективно справяне с корупцията.
Докато правните рамки и демократичните институции са стабилни в много страни от Западна Европа и ЕС, все още има значителни възможности за подобрение в региона. Въпреки че има законодателно предложение на ЕС за подобряване на защитата на лицата, подаващи сигнали за нарушения, съществува въпрос за това дали тя ще бъде съгласувана от държавите-членки. Регионът трябва да обедини обществената подкрепа за предложението и да засили способността на гражданите да се противопоставят на корупцията.
През последните няколко години в няколко страни се наблюдава повишаване на властта на политическите лидери с популистки тенденции, които работят за повишаване на страха на гражданите. В частност, няколко държави са използвали антимигрантски настроения, за да насърчават и оправдават недемократичните принципи.
В резултат на опасенията за систематични нарушения на върховенството на закона, както Унгария, така и Полша вече са обект на процедури на ЕС, които биха могли да ги лишат от правото си на глас в ЕС.
Дори най-добрите страни като Дания не са имунизирани срещу корупция. Докато индексът показва, че датският публичен сектор е един от най-чистите в света, корупцията все още съществува, както се вижда от последните скандали, свързани с Danske Bank. По-конкретно естонският клон на Danske Bank използва повече от 30 различни валути, за да изпере 200 милиарда евро за почти едно десетилетие. Един от най-сериозните случаи на международно изпиране на пари от Русия в ЕС през балтийските банкови клонове с помощта на компании, регистрирани във Великобритания.
По време на среща на външните министри в Брюксел, холандското правителство предложи ЕС да преразгледа режима си за санкции, за да позволи целеви санкции на лица и организации извън ЕС, които са замесени в тежки корупционни престъпления и нарушения на човешките права. Това би било добър ход, ако бъде приложен, но не трябва да отклонява вниманието от решаването на проблеми в ЕС.
Унгария и Малта имат най-рязък спад в резултатите си през последните години, което позволява на корупцията да се влоши. Макар Румъния и България да са постигнали известен напредък по отношение на индекса през последните години, и двете намаляват с по една точка за година, в която се наблюдава сериозен корупционен скандал в България и масови антикорупционни протести в Румъния. Полша - която понастоящем е разследвана от ЕС за системни нарушения на върховенството на закона - е в застой.
През последните седем години Унгария намалява с девет пункта, от 55 през 2012 г. на 46 през 2018 г. и отразява влошаването на демокрацията, и намаляващото пространство за гражданското общество и независимите медии. През последните няколко години Унгария прие законодателство, което налага ограничения на "чуждестранни НПО" и въведе допълнително данъчно облагане за НПО, които "подкрепят имиграцията", като същевременно превръща тази подкрепа в престъпление. Това са сериозни нарушения на основните граждански права.
С резултат 54, Малта намалява с шест пункта през последните три години, като се движи от 60 през 2015 г. на 54 през 2018 г. Този значителен спад не е изненадващ повече от една година след убийството на журналиста Дафне Каруна Галисия, която бе убита докато разследва и пише статии за корупция и посмъртно получиха наградата за борба с корупцията за 2018 г. Малта също така е въвлечена в скандали, свързани с панамските документи и с разпадането на банката Pilatus, както и със схемата "Златна виза", която продава малтийско гражданство на заможни чуждестранни инвеститори.
Румъния (47), и България (42), които падат с една точка в индекса от миналата година, понастоящем са под наблюдение от Механизма за проверка на сътрудничеството на ЕС, който следи дали двете страни отговарят на антикорупционната политика и ангажиментите за съдебна реформа, които те поеха, когато станаха членове на ЕС. Въпреки тази мярка и двете страни постигнаха малък напредък в съдебните реформи и усилията за борба с корупцията.
В България много граждани не вярват в политическите институции и не се чувстват добре представени. С малък контрол върху финансирането на политическите партии и малкото проверки и баланси, в България липсва независимост и прозрачност в медиите.
Често е неясно кой притежава медии в България и какви политически връзки могат да имат собствениците. Освен това има финансова зависимост от държавна реклама, която може да оцвети техните материали и да повлияе на всякакви критики, които могат да правят на държавни органи. "Трансперънси интернешънъл" в България, работи за подпомагане на мониторинга на изборите, ангажиране на граждани в изказвания и застъпничество за по-строги антикорупционни мерки в цялата страна.
С резултат 60, Полша остава непроменена по отношение на индекса, въпреки увеличаването на политическото влияние върху съдебната система и значителното ограничаване на свободните медии.
С резултат 52, Италия се подобри с два пункта от 2017 г., част от постепенно и устойчиво увеличение от десет точки от 2012 г. насам. Приемането на първия всеобхватен антикорупционен закон през 2011 г. може да доведе до постепенни подобрения в италианския анти-корупционна система.
Въпреки че оценката отразява тези регулаторни подобрения на място, отслабването на демократичните институции и намаляването на политическата култура може да подкопае бъдещите антикорупционни усилия в Италия. Съществуват нови предизвикателства, особено на пресечната точка на публичния сектор с частния сектор, включително липсата на лобистки разпоредби, които дават възможност за корупция.
"Трансперънси интернешънъл" призовава:
Прилагайте върховенството на закона, така че всички публични правомощия да действат в рамките на ограниченията, определени от закона, в съответствие с ценностите на демокрацията и основните права и под контрола на независими и безпристрастни съдилища.
Защитете лицата, подаващи сигнали за нередности, така че всички граждани да могат безопасно да съобщават за нарушения в публичната и частната сфера.
Подобрете законодателната прозрачност и достъпа до информация, необходима за ефективен публичен надзор.
Гарантирайте гражданско пространство, което е безопасно за гражданското общество да се ангажира в диалог с правителствата и властите, без да се страхува от отмъщение.
Защитете свободата на пресата и решаващата роля, която медиите играят в демокрацията.