Храм „Св. Успение Богородично“
Счита се, че първоначалното изграждане на църквата е в началото на 17 век. Според църковното предание в местността Аязмото край Варна имало древен български манастир. Около него сред клоните на дърво е открита икона без да е ясно как се е озовала там. Изобразена била Св. Богородица. Иконата висяла във въздуха и не се крепяла на нищо. Хората решили да я занесат в града, но каруцата, на която я качили, не помръднала. Иконата потеглила само с воловете на един българин. Хората решили да оставят там, където спрат животните. На мястото издигнали храмът "Успение Богородично". През 1640 година църквата понася поражения от пожар, но не след дълго е възстановена. Следващият основен ремонт на сградата е направен едва в края на 19 век. До 1914-та църквата е под опеката на гръцката митрополия, след това е затворена за десетина години. Отваря врати отново след идването на българския й предстоятел. В храма се намира и чудотворна икона на Пресвета Богородица. Храмът е известен сред варненци като Малката Богородица.
Храм „Св. Параскева“
Материали на Варненската и Великопреславска митрополия разказват за историята и на други стари храмове в града. С интересна и богата такава е църквата „Св. Параскева“ на ул. „Осми ноември“ 12 в Гръцката махала. Тя е една от най-малките в града, но пък е сред най-старите оцелели. Основите на църквата датират от 14 век. Строена е като семеен параклис. Храмът "Св. Параскева" е вдигнат през 1785 година със средства от фамилията на гръцкия търговец Роде. Той пренасял стоките си с кораб по пътя Венеция-Цариград-Варна-Кюстенджа. При едно от пътуванията си попада в морска буря. Дава обет, че ако оживее, ще построи храм в чест на Св. Параскева. Мъжът се спасява и след завръщането си купува място за строеж на църквата срещу къщата си, в която днес се помещава Музеят за история на Варна. Църквата е строена по време на турското робство и затова е вкопана в земята с четири стъпала. Ремонтирана е на няколко пъти през вековете. В настоящия си вид е благодарение на дарителска подкрепа. Запазени са всички икони от стария храм. Сегашният иконостас е точно копие на стария. Първата литургия в обновената църква е през декември 2002 година.
Катедралния храм „Успение Богородично“
Изграждането на Катедралния храм „Успение Богородично“ започва Варненският и Преславски митрополит Симеон. В края на 1879-та комисия определя храмът да бъде изграден на площада до градския часовник. На следващата година княз Александър І Батенберг одобрява плана за стоеж на църквата по образец на Петерховския храм в Санкт Петербург. Князът прави първата копка и полага основния камък. Строителството продължава до 1886 година. На 30 август е отслужена първата литургия.
Храм „Св. Атанасий“
Храм „Св. Атанасий“ пък е старата митрополитска църква на града. Намира се до Римските терми. В този си вид е построен през 1838 на мястото на изгорелия две години по-рано храм. Опожарената църква е била по-малка и подобна на настоящата. Заедно с построяването й се вдига сградата на митрополията.
Под част от старата катедрала на Варна има крипта, където са били положени костите на няколко гръцки митрополити. Храмът е предаден на Варненската митрополия чак през 1914 година. Дотогава в него служат гръцки духовници. След това остава затворен за шест години и в него не се служи. С решение на Светия Синод от 1939-та той започва да се обгрижва от българско духовенство. Първият български предстоятел Мирон Райчев заварва сградата в окаяно състояние. С министерско постановление от 1961 година храм “Св. Атанасий” преминава към Народния музей - отдел “Възраждане”. Постепенно храмът, превърнат в музей с експозиция от 80 ценни икони, започва да се използва и като концертна зала. Олтарът му е ползван като гримьорна.
С Министерска заповед от 1991 година църквата е върната на Варненска и Преславска Митрополия. След тридесетгодишно прекъсване Варненският и Преславски Митрополит Кирил извършва първата литургия.
Храм „Св. Архангел Михаил“
Църквата „Св. Архангел Михаил“ се намира в сградата на първото българско училище във Варна, отворило врати на 25 юли 1862 година. Храмът е осветен на 21 ноември 1938 година.
Храм „Св. Николай Чудотворец“
Строежът на храм „Св. Николай Чудотворец“ е започнат през 1859 година и е продължил 11 години. Църквата е вдигната с дарението на родения във Варна одески жител Параскева Николау. Той определя в завещанието си сумата от 50 000 рубли за направата на църква на името на Свети Никола.
Първата католическа църква във Варна
Първата католическа църква във Варна е построена през 1883-1885 година. Вдигната е с голяма финансова помощ от страна на австро-унгарския император Франц Йосиф I, както и с помощ от Франция.
Храмът е построен по проект на италианския архитект Валентино. Гоненията срещу католиците в България от 1945 до 1952 година засягат и варненския храм. Заради невъзможността да се поддържа църквата започва да се руши през годините. След дългогодишен ремонт все пак отваря врати в края на 2013 година.
Първата католическа църква във Варна
Арменският храм се намира в централната част на Варна в близост до Шишковата градинка. Историята сочи, че на това място е имало малка полуподземна църква, строена през 17 век, която при пожар през 1843 година била унищожена. Година по-късно вече новият храм бил възстановен и осветен.